Тодорова събота

Братя и сестри, Ето, че измина тази седмица, и сме на прага на Тодорова събота. Преживяхме цялата тази промяна с нашата душа, четейки Канона на св. Андрей Критски, а всяко едно Евангелско четиво в тези вечери ни водеше до текста на четивото тази вечер. В него чухме думите на Христос: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.” (Йоан 15:7)

Ние всички сме грешници. И си го знаем. Знаем също, че не сме от този свят. И този свят, колкото и да ни изобличава, ние преди това вече сме изобличили себе си и знаем колко сме недостойни. Но в едно от Евангелията през седмицата чухме Христос да казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.” (Мат. 7:7) Ако имате силна вяра, каквото и да поискате, ще ви се даде, ако не се усъмните, че е възможно. Идва въпросът, как да стане това? Как ние, които живеем в този логично подреден свят, да искаме нещо и дан не се усъмним. Още повече, че това, което искаме, винаги ни изобличава в нашата слабост. Как да искаме?

Лесно е, единственото нещо, което трябва да искаме, е да го следваме. И част от това следване е утрешният ден. Утре ние недостойните, грешниците ще се изправим и ще Го молим да слезе и да претвори хляба в Негово тяло и виното – в Негова кръв, за да може да бъдем едно с Него, да продължим да бъдем част от лозата, която е Той.

Трудно е, когато се двоумим. И не знаем точно къде сме – дали сме с Христос, или не. Защото душата ни иска да бъде част от Христа, ала тялото ни изобличава в нашите слабости. Да, нашето тяло, онова, което ние контролираме. И така, в това раздвоение между душата и тялото, преминава не само нашият пост, за съжаление, а и целият наш живот.

Затова нека утре всички да се съберем в този храм и да се причастим. Всички ние, които сме успели да осъзнаем себе си като отдалечени от Бога. Всички ние, които сме успели да видим в себе си плодовете на нашето тяло и недостатъчните плодове на душата. Всички ние, които виждаме себе си като завяхващи клони на лозата на Христа. Всички ние, които виждаме себе си като отдалечаващи се, а не приближаващи. Всички ние, които се каем за сторените от нас дела. Да призовем Светия Дух да слезе върху нас и върху Даровете, и да се причастим. Да приемем Христа, Неговото животворящо тяло и Неговата живителна кръв.

Братя и сестри, Тодорова събота е, за да ни напомня, че Христос е жив. Че светиите са живи и активно ни помагат в нашия живот, стига да пожелаем да ги чуем. Стига да пожелаем да ги призовем да дойдат, стига да почукаме, стига да повикаме. Стига до го пожелаем с цялото си сърце и да не се усъмним, че е възможно. Амин.