Съединението на 6.09. е символ на решителност, смелост и обединение

Ирина Атанасова, Исторически музей Харманли

В границите на Източна Румелия Харманли е голяма гранична околия, важна спирка по Баронхиршовата железница и по Цариградския път. До Съединението основните административни институции в града са ръководени от българи, което го прави селище с изцяло български характер.
През септември 1885 г. Харманли се включва активно в подготовката на Съединението. Секретарят на БТЦРК, Тодор Гатев, организира с помощта на учителя Ганю Буков и Нешо Брайков таен комитет. На 4 септември към комитета са привлечени Никола Долев, Колю Бояджиев, Димо Тянев и местните учители, както и граждани, привърженици на идеята за обединение на българските земи. Решено е да бъдат привлечени и военните от казармата и граничната стража от околията, както и да се подготви местното население за охрана на границата при евентуално нахлуване от Турция.
На 6 септември в околийското управление Нешо Брайков и група офицери, получавайки телеграма за станалото Съединение в Пловдив и други градове на Областта, решават да обявят съединение и в Харманли. Зад Н. Брайков и комитета застават офицерите от жандармерийската част в града. Мобилизирани били всички резервисти. Малка част от тях остават за охрана в околията, а повечето са изпратени към Хебибчево (Любимец) за охрана на границата. Одринският владика е принуден да освети тяхното знаме.
На 7 септември Н. Брайков е назначен от Временното правителство за комендант на Харманли. Организирана е и кавалерийска част, която посреща княза на гара Търново-Сеймен. Разрушен е и мост по железопътната линия в близост до Любимец. Населението в Харманлийския край посреща с радост обявеното съединение и с готовност се включва в сформираните части за охрана на границата.

6 септември – Денят, в който България се обедини
На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-смелите и значими дела в новата си история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това събитие не само променя политическата карта на Балканите, но и утвърждава волята на българите да решават съдбата си самостоятелно.

Исторически контекст
След Освобождението през 1878 г., решенията на Берлинския конгрес разделят българските земи на:
– Княжество България – автономна област под османски суверенитет
– Източна Румелия – отделна административна единица с християнски губернатор, но също под властта на султана
Тази изкуствена подялба предизвиква недоволство сред българите, които започват да мечтаят за национално обединение.

Началото на съединителното движение
През 1880-те години се формират тайни комитети, сред които най-активен е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), ръководен от Захари Стоянов. Комитетът обединява офицери, интелектуалци и обикновени граждани в каузата за Съединение.

Събитията от 6 септември 1885 г.
На този ден в Пловдив избухва организирано въстание. Войски, водени от майор Данаил Николаев, и чета начело с Чардафон Велики (Продан Тишков), установяват контрол над града. Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е арестуван, а властта преминава в ръцете на революционните комитети.
На 8 септември княз Александър I Батенберг официално признава Съединението и поема управлението на обединената държава.
Международна реакция
Съединението предизвиква напрежение сред Великите сили и Османската империя. Най-остра е реакцията на Сърбия, която обявява война на България през ноември 1885 г. Въпреки това, Сръбско-българската война завършва с победа за България, което утвърждава международното признание на Съединението.

Значение и наследство
Съединението утвърждава националното единство, засилва самочувствието и независимостта на България, показва, че народната воля може да надделее над международни договори