СПТУ „Петър Ангелов“, Свиленград, вечните втори, но първи по дух

Разказа Гого Гогов, Свиленград

Историята, която ще разкажем по-надолу отразява периода 1977-1987 г. на училище СПТУ „Петър Ангелов“ (сега ПГССИ „Христо Ботев“), Свиленград. Тя е вплетена в трудова биография на много учители, работили там.

Златното десетилетие

Много са изживените радостни мигове от победите, с които прославихме училището в различните видове спорт.
Високият спорен дух, дисциплинираността, организираността, самодисциплината на тези млади хора се пренесе не само в часовете на подрастващите, а и на техните учители.

Братята Тодеви – двигателят на успеха

Подготовката на ученическите и на учителските отбори по баскетбол, волейбол, футбол, шахмат и тенис на маса се водеше от двамата братя близнаците Въльо и Васил Тодеви.
Малко хора знаят, че учебната и културномасова дейност на учебното заведение бе класирана на I място в страната по всички показатели за съревнование за споменатия вече по-горе период. Тук се отличиха Васил Колев, Гого Гогов и двамата братя Васил и Вълю Тодеви.
През това време бяхме единственото в окръга (областта) училище с пълни отбори по всички видове спорт. Заемали сме винаги призови места и сме награждавани многократно с купи, флагчета и грамоти.

Първият голям пробив

За първи път участвахме на финали за Републиканско първенство по баскетбол. Мястото бе град Казанлък.
Отборът се състоеше от състезателите: Васил Тодев – капитан, Вълю Василев, Щерю Щерев, Никола Диманов, Енчо Енев, Димитър Шопов, Димитър Манов, Васил Петров, Христо Калайджиев, Христо Величков и Васил Колев.
Основни фигури в отбора бяха двама братя близнаци Васил и Вълю Тодеви. Те двамата, като две капки вода, се разбираха отлично и въодушевяваха другите с играта си. С лекота, с която бележеха кошовете, ни даваха увереност и надежда, че можем да постигнем нещо необичайно – да станем републикански шампиони дори.
Отборът се мобилизира и с две победи стигна до финалната среща. Вече имахме осигурени сребърни медали. Сега оставаше да се борим за златните с тима на Русе.
При награждаването заехме почетното второ място и се окичихме със сребро.
Ние бяхме за първи път на републиканско първенство и успяхме да спечелим медали. Това за нас беше голям успех, защото отбори от Хасково, Димитровград, Харманли и Симеоновград, не са достигали никога такива достижения. Ние достойно защитихме името на Хасковски окръг. За колективната си игра получихме награда – екскурзия до Румъния.
На първенството по баскетбол в Кърджали през 1955 година се явихме още по-въодушевени.

Отново втори, но достойни

Тръгнахме за второто си републиканско първенство с нагласата да се представим още по-добре и по-достойно.
Благодарение на отличната игра на отбора ни в състав: капитан – Васил Тодев, Вълю Тодев, Румен Айвазов, Димитър Манов, Щерю Щерев, Никола Диманов, Христо Величков, Васил Петров, Димитър Шопов и Васил Колев, успяхме да спечелим I място в групата. Играхме с отбор от Стара Загора и домакина Кърджали.
Първата среща с кърджалийци завършихме с трудна, но заслужена победа с 5 точки разлика 65:60. Топ реализатори за нашия отбор бяха капитанът Васил Тодев – 22 точки, Вълю Василев – 18.
Съдийски грешки доведоха до отстраняване на един играч за 5 лични нарушения в последните 5 минути. Това даде възможност на благоевградското училище да поведе в резултата и да спечели срещата с една точка, която ги изпрати на първо място.
Ние пак бяхме втори в Република България и за втори пореден път.
За цялото първенство топ реализатори бяха: Васил Тодев – 60 точки и Вълю Василев – 52.

Последната спартакиада

За трети пореден път трябваше да участваме на Републиканската спартакиада по баскетбол, организирана от ЦК на СБУ (Съюзът на българските учители) и тя се състоя в Хасково през 1987 година. Това бе и последният такъв турнир на съюза.
В нашата група победихме отбори от Ямболско, Силистренско, а в другата бяха представители от Кюстендил, Пловдив и Стара Загора.
Надвихме отбора от Ямболско с 10 точки разлика 72:62.
Втората среща бе с играчите от Силистра, които разгромихме с 21 точки разлика. Стигнахме до злополучния финал с Кюстендил, от който загубихме със 72:75.
Така станахме вечните втори в Републиката по баскетбол.

Наследството

Това бяха чудесни дни за волята, духа, емоциите и оставиха прекрасни спомени у всеки у нас.
Тук е мястото да кажем, че през всичките тези години работехме и защитавахме името на училището както в спорта, така и в останалите области на образованието и културата.
Пожелавам на всички, които са минали през училището и тези, които сега работят в него, да се радват на добро здраве и изпитват радост от постигнатите успехи.