Слово за св. пророк Илия

Братя и сестри, „голяма сила има усърдната молитва на праведника.“ (Иак.5:16). А тази молитва, усърдната, произтича от вярата. Тази, същата вяра, с която Св. Ап. Иаков ни говори за богострастния нам човек на име Илия. Който с вярата си от Господа измоли дъжд. И дъждът напои изтерзаната, изсъхнала земя и тя даде плод. И това е, което виждат очите ни. Но зад това се крие незримото, което чрез вярата ни в Спасителя да проумеем. И то е следното.

Ние се терзаем за утрешния ден. В неведение сме какво ще се случи и това ни смущава, чак ни плаши. А какво остава за по-дълго време? И тази суша настъпва в нас,… когато не се молим. Тъй щото като сме зле – страдаме, и това страдание ни обгръща изцяло и ни затваря; изолира ни от молитвата. Когато пък сме във веселие, то се изменя някак незабелязано и се превръща в самоцел. Ние обръщаме внимание повече на самата радост като явление. Ето това е сушата вътре в нас. Господ е утешение и за ония, които скърбят, и за ония, които са в радостта. А за вярващия в Христа Спасителя няма по-голяма радост от Самия Господ Бог Иисус Христос!

Всеки ден да се радваме в Господа и тази радост да не е огънят на яростта, с която ярост твърдоглаво /на инат/ да се борим със себе си. А това да е радостта ни от борбата с егоизма в нас. Като сме усърдни в молитвата.

Братя и сестри, Св. пророк Илия свидетелствува с живота си и с делата през своя живот. И като една малка крачка е изминал през вековете, за да стигне до нас – до сърцето на всеки един от нас. За да ни покаже как с търпение и кротост по великата Господня милост да прославим Бога. Нека всяко едно наше начинание, всяка една наша мисъл и дума се крепи върху десницата на Оногова, Който е много милосърден и състрадателен (Иак.5:11). Едва тогава ще разбере, че „Молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.“ (Иак.5:15). Тогава и ние ще можем като св. пророк Илия да измолим от Господа дъжд. Та да можем самите ние с делата си да дадем добър плод. Амин.