Слово за св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В началото на II век след Рождество Христово в Италия живяла вдовица с три малки дъщери. Името на тази вдовица станало мерило за най- висш разум. Възпитаните от нея малки девойки се оказали несравнено по-умни от всички езически мъдреци и владетели, а тези горди невежи мислели, че с лекота ще победят с хитри обещания нейните деца. Името на тази свята жена е София, което означава: Премъдрост.
Родителите, считащи себе си за християни, често отделят основно внимание не на възпитанието на децата в духа на Божиите заповеди, а на заниманието им с науки, с обезпечаване на житейското им положение или “кариера”. Постъпвайки така, ние се уподобяваме на неразумни строители, издигащи покрива преди да са укрепени стените на дома. Разбира се, полезно е познаването на науките, изкуствата, занаятите, но и с такъв багаж човек може да бъде нещастен в този свят и да погине за вечността, ако не употреби даруваните му от Господа таланти за слава Божия.
Голяма отговорност възлага върху нас Господ, дарувайки ни деца. Съдбите на страни и народи, съдбата на целия свят зависи от това, добре или зле се извършва възпитанието на новите поколения
Помислете: ако всяко семейство би възпитавало своите деца в светата вяра и благочестие – как би се преобразил нашият живот, как би се умножило боголюбието и братолюбието, какво благоденствие и изобилие на даровете земни и Небесни би настанало; с каква светлина би се осветило нашето Отечество, сега блуждаещо в мрак. И какви нетленни венци готви Небесният Отец за тези доблестни родители, които са съумели да опазят поверените им съкровища на детските души, – на Страшния Съд Божи с непосрамено дръзновение те ще кажат: “Господи! Ето ние и децата, които ти ни даде на земята (вж.: Евр. 2, 13), – ние им посочихме заповяданите от Тебе пътища, и никой от тях не се заблуди сред светската злоба, и ето, ние заедно по Твоята благодат дойдохме в Твоето Царство!”