Слово за Богоявление

Братя и сестри! Отворено е и днес небето, отново Дух Свети слиза над водите, и Бог свидетелствува за Своя Син. О, ако биха могли да се отворят душевните ни очи! О, ако биха могли ушите ни да възприемат небесните слова! Ние бихме видели, че са отворени небесата над нас. Бихме съзрели Сина Божи – стоящ сред нас и Духа Светаго, спускащ се над нас, и бихме чули гласът Божи, възвестяващ за божеството на Спасителя на света.
Защо Христос дошъл при реката Йордан така, като че ли е бил грешник.? Защо Той е принудил Кръстителя да Го омие в реката? Нима Той е имал грехове? Не. Ние знаем от собственото Му свидетелство, че Той бил свободен от грях. ”Кой от вас – говорил Той на Своите врагове – ще ме укори в грях?” И те мълчали. Защо все пак Той застанал заедно с каещите се и казал: ”Така подобава нам да изпълним всяка правда”?
Защо? Защото Неговият житейски път се явява за всички нас указател на нашия малък човешки жизнен път. И Той, встъпвайки в служение на човешкия род, получил като Богочовек помазание от Духа Божи, показва ни, че служението трябва да започне с покаяние, с осъзнаване на своята немощ. И макар Той да нямал никакви немощи и грехове, ни е посочил пътя.
Във вътрешния си живот християнинът постоянно се сблъсква с това, което е проникнала в душата му от стихиите на света, чуждо и враждебно на неговото духовно устройство. Налага му се да побеждава в себе си този свят, който е проникнал в него. На кого да се опре в тази борба? Той може да се опре не на своите сили, не на своята воля, която все е склонна да угажда на света, той трябва да се опре на Църквата, за да се освободи от светското начало.
Братя и сестри, нека стоим твърдо на пътя на спасението, да не се поддаваме на стихиите световни, да не се оправдаваме с времето, в което живеем, защото всяко време е трудно за поелите пътя на истинския християнски духовен живот, а като се уповаваме на Божията помощ да следваме Спасителя, защото Той победи света.