Слово за Атанасовден, покровител на Харманли

Скъпи братя и сестри, ние днес отбелязваме паметта на свети Атанасий Велики, горещ борец за чистотата на Православието, защитавал Христовата Църква от еретически лъжеучения. Много претърпял Божият угодник за отстояване на правата вяра: заточения, клевета, очерняща неговото име пред императора, пред когото изпаднал в немилост и навлякъл върху себе си неговия гняв. Но паството обичало своя добър архипастир, полагащ за него душата си в борба с еретиците. Свети Атанасий могъл да избегне всички злощастия, да запази своето положение при двора, като приеме еретическата измама. Но той предпочел да върви по тесния път на спасението, помнейки думите на Спасителя: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Ин. 15:20).
Свети Атанасий заемал високо положение в обществото, а в Евангелието е казано: „комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лк 12:47).
Твърде често ние завиждаме на богатите хора, които от нищо не се нуждаят. На нас ни се струва, че високото социално положение дава едни привилегии и такива хора по-лесно се спасяват. Но всъщност това съвсем не е така. Всички ние сме слушали словосъчетанието „Дамоклев меч”. В преносен смисъл тези думи означават надвиснала над някого постоянна заплаха при видимо благополучие.
От историята ние знаем колко печално се стичала съдбата на управниците и на техните приближени при политическите преврати. Толкова е изменчиво и кратковременно благополучие на този живот, така лесно повяхват неговия блясък и слава.
Но даже пребивавайки на висотата на положението, християнинът не ще живее „прохладно” – твърде много души са му поверени, за които му предстои да даде отговор пред Бога. На всеки Господ поверява кръст, – кой какъвто може да понесе. И житията на светиите за потвърждение за това. Нека благодарим на Бога, че Той не ни изпитва с непосилни тегоби и да се стараем да се приближаваме към Него с молитва, с дела на християнска любов към ближния, с причастяване със Светите Христови Тайни, с трудове по изправление на своите греховни навици. За спасението на душата не трябва да мечтаем за големи подвизи, но да полагаме ежедневни усилия, за да останем верни в малкото (вж. Мат. 25:21), тогава, с помощта Божия, ще се получи да свършим и многото.
Като поздравявам енориашите на старинния ни храм, моля Господ да ги укрепи по пътя на спасението по молитвите на свети Атанасий Велики.