Слово за 7 Неделя след Въздвижение

Благочестиви християни,

В днешното Евангелско четиво се разказва за двама герои на вярата – началника Иаир и една жена, която страдала от кръвотечение. Тях ги постигнало голямо нещастие, но в скръбта си те не изпаднали в униние, а въоръжавайки се с благоразумие, вяра, надежда и любов, постигнали своята цел: Иаир – излекуването на дъщеря си, а кръвоточивата –своето собствено изцеление.    Забележете, възлюбени, когато едничката дъщеря на Иаир се разболяла от смъртоносна болест, той не хукнал да търси помощ от врачки и магьосници, а поканил у дома си Христос. Правим ли ние същото? Когато и нас ни сполети някаква скръб, беда или нещастие, каним ли у дома Христа, отиваме ли в Неговия дом – храма, за да Го помолим за помощ?    И вижте как моли Иаир – с вяра и смирение, които са духовният ключ за отваряне вратите на Божието милосърдие: И ето, дохожда един от началниците на синагогата на име Иаир и като Го вижда, пада пред нозете Му и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, и тя ще бъде жива (Марк 5:22-23)    И Го моли много! А не както някои, след като се помолят един-два пъти и не получат просимото, спират и дори възроптават, че молитвата им е останала нечута. Свети Василий Велики наставлява: Проси онова, що е достойно за Бога, и не преставай да искаш, докато не получиш. Макар и да мине месец, и година, и три години, и повече време – докато не получиш, не  отстъпвай, но се моли с вяра, непрестанно вършейки доброто. Господ тръгнал за дома на болното момиче, за да го излекува. По пътя Той извършил още едно изцеление – на жена, която в продължение  на 12 години страдала от кръвотечение (вероятно онкологично заболяване). Понеже според закона тя, бидейки нечиста, нямала право да се движи на обществени места, решила да си послужи с хитрост: да се допре изотзад до дрехата на Спасителя и така да се излекува. Каква вяра! Вяра, че с едно допиране до Господа чудото ще стане. А ние чрез Евхаристията приемаме Христа цял и без остатък, и въпреки това много пъти не чувстваме и най-малката промяна в състоянието си.    Спасителят, Който вижда скришно (Мат. 6:4), разкрил тайната на кръвоточивата, но не с цел да  я разобличи, нито да прослави Себе Си, а за наша полза и заради Иаир: на нас ни се дава пример на дръзновена вяра, а на Иаир – непоклатима надежда, че Тоя, Който излекува болната жена, ще вдигне от одъра и дъщеря му. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?… Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си с миром, и бъди здрава от болестта си (Марк 5:30, 33-34).    Случката с болната жена забавила Христа и това, изглежда, се оказало съдбоносно за Иаировата дъщеря, която починала. Съдбоносно ли казвам? Но не държи ли всички човешки съдби във всемогъщата Си десница Оня, Който сега отивал към Иаировия дом? И не е ли за Него възкресението на мъртвите толкова лесно дело, както излекуването на болните? Христос побързал да успокои потресения от страшната вест баща: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде (Лука 8:50).    И продължил пътя Си, сякаш нищо особено не се е случило. Вече в дома на Иаир Христос отстранил навалицата хора от стаята, в която лежала покойницата, хванал я за ръка и извикал: Момиче, стани! И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде (Лука 8:54-55).    Господ хваща момичето за ръката – разсъждава блажени Теофилакт, – за да влее в него сила за живот, а заповядва да му даде да яде, за да се увери народът, че покойницата наистина е възкръснала и случилото се с нея не е призрачно.    Прави впечатление, че Спасителят строго забранил да се разгласява за това чудо. Защо? Отговор ни дава светител Теофан Затворник: Възкресявайки дъщерята на Иаир, Господ строго заповядал никой да не знае за това. С това ни се казва: не търси слава и не изостряй слуха си за чуване на хорска похвала, та дори делата ти да са такива, каквито н еможеш да укриеш. Прави онова, което ти повелява страхът Божий и съвестта, а към онова, което говорят хората, се отнеси така, като че ли не съществува. И над душата си бди, и когато забележиш, че тя започне да се поддава на тази суета, върни предишния ѝ мир. Желанието хората да узнаят за нашите дела се извиква от желанието да получим тяхната  похвала. Поблазни ли те нещо подобно, и всичко ще развалиш. Тогава душата става дребнава и започва да се стреми към единия фалш, тогава не очаквай нищо добро от нея.

Братя и сестри,

Няма неизцерими тела, има неизцерими души. Това вие видяхте от Евангелието. Господ излекува една тежко болна жена, възкреси една покойница, но душите на ония, които Му се смееха, че е казал, че момичето не е умряло, а спи, Той не можа нито да излекува, нито да възкреси. И това не е по Негова вина, а поради тяхното неверие и зла воля. Тогава Христос ги изгони като недостойни.    Христе, не ни изгонвай и нас! Ние няма при кого да отидем. Ти имаш дума за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (Йоан 6:68-69).

Амин.

Снимка: Интернет