Слово за 4 Неделя след Петдесетница

Братя и сестри, в Неделя четвърта след Петдесетница даруваната ни от Бога света Православна Църква е наредила да се чете на Литургията евангелския откъс за слугата на стотника.
Стотникът само помолил – и тутакси слугата оздравял, макар да боледувал тежко, лежал в изнемога, не можел даже да стане. А ние често се молим за болните много дълго и нищо не се получава. Господ ни дава за образец, за пример стотника; ако му подражаваме, тогава и нашата молитва ще бъде също така действена. Затова е нужно много внимателно да се задълбочим, да се вслушаме, да се вгледаме в това Евангелие, за да можем да направим своята молитва също така плодотворна. С какво е забележителен този стотник? Най-напред, той просил не за себе си, не за сина, дъщерята или внучката, не даже за воина, който бил под негово подчинение, а за своя ординарец. Това говори за неговата голяма любов, защото рядко някой началник обича така своя подчинен, че да се грижи за него. Ето първата добродетел: той имал много милостиво сърце, способно на любов към човека, който е далеч под него по положение в обществото.
Стотникът вярва в Господа и очаква неговата помощ. Докато човешкото съдействие при страдания на близки се изразява с видими средства – лекарства, съвети, упътвания, тези, които търсят Христа, идват с вяра. Ние вярваме в хората, в тяхното знание и опит, но знаем, че те са като нас – ограничени и несъвършени. Вярата в Господа е друго. Тя е решаваща. Тя гарантира възможността за помощ и излекуване. Вярата увенчава молбата с успех.
Братя и сестри, нека да помолим Господа да ни дари вярата и смирението на стотника и да бъдем сигурни, че ще изживеем радостта от думите на Спасителя: „Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде“ (Мат. 8:13). Всемогъщият Бог, верен на Своите обещания, не ще ни разочарова, но ще ни даде да вкусим от Неговата голяма обич и ще ни утеши. Тогава и ние ще бъдем между онези, които ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапезата с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно. Амин!