Светлана Николова е новият талантлив белетрист на българската литературна сцена

Диана Стоянова

Рецензия за книгата на Светлана Николова „Очите на Марта“.

Ако искате да се заредите с оптимизъм, то разказите на Светлана Николова са точно за вас. В тях прозира силната вяра в доброто и справедливостта. Както в приказките, а и в реалния живот, и в света на писателката има зло и болка, но доброто и надеждата успяват да ги укротят.

Разказите в книгата засягат теми, свързани с наболели проблеми на нашето съвремие – здравеопазването, липсата на морал, трафика на хора, насилието, алчността. Често на фокус са хората с увреждания и тяхната трудна съдба. Но заедно с това ставаме свидетели и на човешката взаимопомощ и признателността, усилията за облагородяване на българското село, обичта към остарелите родители, прошката – всичко това, което топли човешкото сърце и му дава надежда, че светът ни може да бъде и убежище за добрите пориви у човека. Някои от героите в тези разкази са особняци по йовковски – някак непригодни за суровия човешки свят. Но точно те докосват душите на другите и правят света им по-красив, събуждат у тях човечността. Такива са Шашавия от „По съмнало“, героинята от „Две морски камъчета“.

Мястото на действие най-често е българското село. Чудно е, че авторката прави такъв избор, защото тя е рожба на града. Ако се вслушаме обаче в думите ѝ, ще разберем, че селото крие за нея притегателна сила, че го свързва с душевна чистота. Светлана Николова твърди, че има усещането за силна връзка със село Бисерча, че се чувства потомка на Славейковата Гергана. В разказа „Никола“, в който има автобиографични елементи, чуваме изповедта на авторката: „Дори му казах за дръзките си мисли, че е възможно далечните ми предци да са дошли в Харманли от изчезналото преди векове българско село Бисерча и че може би за тази моя любов към Гергана и нейния извор си има причина…“. 

Достойнство на книгата е и езикът – богат, образен, въздействащ. В него съзираме поетесата Светлана Николова, която пристъпва към белетристиката, след като вече е издала две книги с поезия. Не е случаен фактът, че Светлана Николова е носител на над 50 национални и международни награди за поезия и проза, че нейни творби са включени в антологии и сборници, превеждани са на френски и арабски език. Така авторката ясно заявява, че на сцената на българската литература се е появил нов талантлив белетрист, който има какво да каже на хората.

Диана Стоянова е дългогодишен учител по български език и литература в Харманли, един от най-уважаваните педагози в Града на Белоногата