С драматизация бе представена „Къщата с белия сайвант“
2 минути
Авторът с актьорите от ТК “Велко Кънев” при НЧ “Св. св. Кирил и Методий”
С кратка драматизация бе представена книгата на Атанас Атанасов – Вакъфлията ,,Къщата с белият сайвант’’. Тя се състоя в Малкия салон на читалище “Св. св. Кирил и Методий -1894” – Тополовград, а актьорите бяха от Театъра на комедията „Велко Кънев“. Любов Узунова , Гергана Кьосева и Матео Атанасов ни въведоха във времето на “Къщата с белия сайвант”, време, в което всеки се бори да запази най- ценното според сърцето му. Време, в което вихрушките на съдбата не могат да спрат писаното, а зрителите се потопиха в тайните на сюжета на романа.
Зам.-кметът на община Тополовград Данчо Трифонов, поздрави автора на книгата и му пожела нови успехи и дръзновения.
По-долу ви предлагаме един негов разказ.
Из сърцето на писателя
Атанас Атанасов – Вакъфлията
Нощта бе паднала над селото. Уличните лампи се опитваха да разкъсат гъстата мъгла. Авторът седеше на дървеното бюро, а листите пред него бяха на свършване. Беше започнал своя роман, но и сам не знаеше откъде бе дошла тя – неговата героиня. Черните ѝ коси падаха на раменете, а дълбоките ѝ очи криеха повече, отколкото разкриваха. С всеки изминал ден тя оживяваше. Авторът я бе създал, но вече я усещаше като част от собствения си живот, не само от историята му. Понякога чуваше стъпки в коридора, далечен смях долиташе отнякъде…
Тази нощ той довършваше последната глава. Усети нечий дъх зад себе си.
– Благодаря ти! – чу се глас, който определено не беше неговият.
Тръпки преминаха през тялото му. Бавно затвори очи. Когато ги отвори отново, погледът му падна върху бюрото. В мъглата сякаш се рисуваха образи. Очите му се спряха върху празния лист. На него, с ясен почерк, беше написано: „Сега аз пиша теб.“