Празнуваха 110-годишнината на читалището в с. Орешец
Акценти
- Вестник „Сакарнюз“, бр. 24/1096, година XXl, 21 - 27 юни 2024 г.
- Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани.
Свързани публикации
„Историята на Орешец е една картина на историята на Балканите и децата трябва го знаят да го помнят.“ Това каза проф. д-р Стойна Пороманска, която присъстваше на отбелязване 110 години от създаването на Народно читалище „Светлина – 1914“, с. Орешец. Тя е от тук, а празникът бе съчетан и с родова и земляческа среща.
Професорът още каза, че Орешец е гостоприемно село, което е приютило след 1924 година десетки семейства на тракийски бежанци. „То продължава да приема, за наша радост, и чужденци, които правят картината на селото пъстра“, отбеляза тя.
Проф. Пороманска си спомни, че в читалището през далечната 1953 – 1954 година е идвала като дете и заедно с други от училището започвали подготовката за новогодишните празници. За всяка Нова година играели с голям ентусиазъм театрални пиеси като „Албена“ на Йордан Йовков и „Свекърва“ на Антон Страшимиров.
Яна Христова, председател на Настоятелството, каза, че мечтае да продължат делото и традициите на предците, които са по-дарили по-голяма част от живота си, за да го има читалище „Светлина“.
На 15 юни на горещия площад, след тържественото откриване, бяха връчени грамоти и благодарствени адреси на заслужили деятели на читалището.
Имаше поздравителен концерт с участието на самодейци от местното читалище, на фолклорна група за автентичен фолклор при читалище „Св. св. Кирил и Методий“.
Участваха още певческа фолклорна група „Тракийка“ от НЧ „Христо Ботев“ – село Иваново. Играха и танцьори от фолклорна танцова група „Загрей“ при народно читалище „Дружба“ – Харманли.
В програмата участваха Рисана и Минко Къвръкови и самодейци от село Доситеево.
От Любимец бяха дошли вокална формация „Диагонал“ и модерен балет „Ейнджъл“, и двете при народно читалище „Братолюбие“.
Накрая за всички пя певицата Биляна, чиито корени са от тук.
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар