Поклонение на Шейновец за Празника на Свиленград

Калина Райкова

Поклонение и панихида пред паметника-костница на загиналите за освобождението на Свиленград на връх Шейновец се състоя на 5 октомври, Денят на Свиленград.
В тържеството участваха жители от двете съседни общини – Свиленград и Любимец, които заедно се преклониха пред подвига на шейновци. Панихида отслужи архиерейският наместник отец Константин. Венци и цветя поднесоха Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, Общински съвет и Общинска администрация – Любимец, представители на политически партии, културни институции, граждани.
По-рано празничният ден започна с тържествен молебен в храм “Света Троица” за благоденствието на Свиленград и неговите жители. От 11:00 ч. се проведе традиционният общоградски ученически крос с подкрепата на Ротари клуб. През целия ден продължава инициативата на Общинска библиотека – Ден на отворените врати.
За тези паметни събития разказа в словото си директорът на Историческия музей Елена Митева:
„Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифестът на царя за началото на Балканската война, тук се разиграва първата битка и победа на българската армия. Стратегическата позиция – връх Курт кале, е овладяна от 30-и пехотен Шейновски полк, в чиято памет по-късно е преименуван на Шейновец.
Атаката започва на 5 октомври 1912 г. в 5:00 ч. сутринта с труден и продължителен подход към изходните позиции. Включват се 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-ра дружина, командвана от майор Стефанов, и пограничната команда, начело с капитан Мерджанов. Само за 40 минути върхът е овладян, а до 9:00 часа е зает целият хребет. Благодарение на тази победа същия ден, следобяд в Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма тунджанска дивизия под ръководството на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.
Ранени са 24, загиват 15 български войници. Същия ден на бойното поле лично царят награждава първите бойци с орден „За храброст“.
Решаващата победа открива пътя на 2-ра българска армия към целия оперативен тракийски театър между реките Арда и Марица, по посока Одрин, по време на цялата война.
Признателните тракийски бежанци от региона по-късно преименуват върха и от 1936 до 1941 г. издигат паметника, наричан „Малката Шипка“. С усилията на доброволци от Свиленград и близките села – Малки Воден, Вълче поле, Черешак, Дъбовец, Мезек, Малко градище, с магарета и катъри се извозват до върха строителни материали. Издига се паметникът с камъни от околността, обработват ги местни майстори, пясъкът се добива от коритото на река Арда. Тържествено се освещава с панихида и молебен в края на август 1941 г.

От 111 години връх Шейновец бележи началото на най-новата история на Свиленград, защото от тук на 5 октомври 1912 г. идва свободата за неговите жители. От тук започва Първата Балканска война, чиято цел е да присъедини към родината останалите под османска власт български територии – Тракия и Македония.