По завоите на времето. Съновидения – 1 част

Павел Атанасов

Пътят на дълголетника е шарен и интересен – понякога изглежда прав и широк, а друг път – като пътечка, криволичеща между шубраците.
Кое е това дете, което в своето абсолютно начало ще направи задълбочен анализ на случващото се около него, ще прави обосновани паралели между мига на осветяване, успял да грабне неговото внимание, съпоставимо с минали времена и настоящия момент. Тази мисловна мълния, колкото и да е първична по своята същност, е съвкупност от обстоятелства, които предизвикват всички мозъчни центрове да активират връзките между тях и да изградят пълноценен образ на току-що избухналото външно явление, което неминуемо да предизвика същинската работа на мозъка.
Сигурно не звучи твърде оптимистично това, което казвам, защото

животът е по-скоро плетеница от въпроси и решения.

Но това не е хаос. Всичко е подредено според законите на Природата и дори една падаща звезда оставя мимолетна следа върху небесния купол. Но това е само привидно: белегът върху мозъчната кора е много по-траен, готов да се превърне в спомен. А спомените са нашето богатство, специална житейска орнаментика, която украсява цветно, ароматно и прозрачно светещо обикновеното ни сиво ежедневие. А и то е част от нас – това са обичайните мигове, когато липсата на енергия и творческа вдъхновеност ни превръща от деятелни хора в застинал миманс.
Това не се отнася за всички хора: една част от тях намират уют във времето без паузи и живеят пълноценно. Задъхано дори. За тях почивката е тегоба без осмислено житейско съдържание. Ако не полагат физически или умствени усилия, те изпитват неясна тревога и търсят в нея празнотата във времевото пространство, опорни точки за нови идеи и цели. Така те определят своя ден за пълноценен и завършен.
До утрешния ден!
И ако нямат нови идеи и възможности за тяхната евентуална реализация, дори сънят им е неспокоен, сякаш им предстои изпит, а те разбират, че не са напълно готови и има опасност да се провалят. Такова усещане им е чуждо и сиво като дълбока непрогледна мъгла. Тези хора не се срещат често, те живеят в своя свят, където могат да покажат на какво са способни. А те могат много, защото са мисловно и физически деятелни и не желаят да пропуснат момента на своето тържество – богати духовно и доволни. За такива хора ми е думата,

защото те знаят вярната посока и целта, към която се стремят.

За тях билото на планината или безкрайният пясък на пустинята е избраната посока, която води към целта – материалната и духовна обвивка на все още недовършеното дело.
Такива са те – всеотдайни и смирени, които не признават дребнотемието, пустословието и загубеното в празни брътвежи време.
Малко са, но ги има. Те са като зъбчатите колела в един сложен механизъм, където всеки следващ използва енергията на другия преди него, което пък усилва усещането за пълен синхрон и завършеност. Това, разбира се, е в сферата на илюзиите и празните мечтания преди да се появи тайнственият ИИ /изкуствен интелект/ и неговите чудеса. Но той пък е доказателство за виражите на пътя в развитието на човешкото общество.

Тук скептицизмът е излишен, даже противопоказен.

И ако човекът съумее да се предпази от често спохождащите го негативни реакции, революцията в областта на разума ще изпрати неговия родител някъде много далече преди той да се е събудил от постоянната си дрямка, която го води към лъжливото усещане за спокойствие, сигурност и уют.
Хамлетовска история и нейната трагична същност!

Силите на доброто и злото са в постоянен конфликт и борба за надмощие.

Епизодите в нея са с частичен успех за едните и другите, те са по- скоро резултат на едно скъпо непланирано фиаско, което води до крах и разпад. А след това идват нови идеи и нов обществен устрем, който носи в себе си зачатъка на „доброто“ и „злото“ и … на личните и кастовите интереси. Борбата за надмощие се разгаря с нова сила, ценностните интереси променят своя постоянен адрес, курсът на движение има нова посока. И докато едната част от обществото надъхва себе си чрез собствената си пропагандна машина с шумното: „Осанна“, останалите са с другото, противоположното: „Разпни го“.
Първата неотложна работа на победителите е да запретнат ръкави и да започнат чистката в Храма, макар че за тях той е отживелица. Егото и лицемерието ги задължават. Те трябва да изглеждат в очите на другите любезни и високоморални. Хора от друг сорт, които задължително трябва да спечелят народната любов.
Познато звучи, нали?!

продължава в следващия брой