Пенчо откри изложба на 60-т и получи 6 за работата си

Харманлийският художник Пенчо Лозанов откри първата си самостоятелна изложба. Мотото на експозицията е 6 от 60, защото тази година той има юбилей – навършва 60 години, а от 6 години е в ЦДГ „Детски свят“, от където пък му писаха шестица за работата му с децата и колектива.
През 1973 година Пенчо завършва софийската Художествена гимназия. Той заминава за столицата направо от село, говорейки на местния диалект. Веднага го забелязал преподавателят Михаил Чаушев, който е от съседното село Бисер. „Това ми даде малко кураж, ама като почнахме училище, на другите искаше 30 скици, на мене по 300. „Отиваш на гарата и започваш да рисуваш хората, като вземат да дремят“, казваше той .
„Харманли е малък град, а хора като Пенчо са безценни пазители на художествата традиция и колорит“, са думите на неговия колега – Тамер Халил, който откри изложбата в Културния център на Харманли.
Работил е на много места – в училище „П. Р. Славейков“, в завод „Маргарит Гогов“, в АПК, а в последните 6 години в ЦДГ „Детски свят“. „Натурален, истински, неподправен и човек с голямо сърце“. Това споделиха за твореца колегите му от градината, където децата го наричат чичо Пенчо. Затова оценката на всички е възможно най-високата по шестобалната система.
За работата си с тях той споделя: „Децата малко ме затормозяват при рисуването, защото имат свое виждане. Бях нарисувал русалка, а те ми викат да беше й направил едно сутиенче и едно боди. Така си я представяли.“
В отделен кът на изложбата има изложени и произведения на децата, който творят под негово ръководство.
Пенчо споделя, че е бил вдъхновен от дядо му Пеньо, който навремето драскал с моливчета и кредичка. Той е от Иваново и умее да говори много добре на колоритния диалект на хората от неговото село. Това личи и в картините му, самобитни, оригинални, а светът на неговото творчество е всеобхватен, изключително разнообразен и разнороден. От портрета до пейзажа, фигуралната композиция и иконописта. Възстановявал е икони в черкви, рисувал е и нови.
На изложбата могат да се видят колело от волска кола, изрисувани кратуни, керемиди и яйце от щраус.
Най-много го вдъхновява дървото. „Минавам покрай реката, взимам някакво дърво и почвам да чегъртам. Тогава виждаш как от няма нищо става нещо“, казва той. За него и достатъчно, че има хора около него, на които доставя радост.
Изложбата ще бъде на разположение до 20 април и всеки, който иска да разбере защо такива творци са нужни на изкуството, може да я разгледа.