Паметник на Димитър Маджаров дари на Свиленград Георги Манолов

Калина Райкова

Паметник на тракийския войвода Димитър Маджаров дари на Свиленград Георги Манолов, кмет на общината от 2004 до 2019 година. Той бе открит в Градския парк на 5 октомври, когато се чества Деня на Свиленград от дарителя и писателя Захари Карабашлиев, а на тържеството се събраха десетки жители и гости на града.
Монументът е висок 3 метра. Горната му част е бюст, излят от бронз, а постаментът е от камък риолит. Скулптор е Дишко Дишков, който е автор и на паметника на ген. Никола Иванов, открит тук през 2017 г. Образец за визията на Димитър Маджаров е негова автентична снимка от сватбата му през 1920 година.
До паметника е поставена плоча от черен гранит с информация и спомени за героя.
Идеята, организацията, финансирането и изпълнението на паметника на войводата – спасителя на тракийските бежанци, са дело на Георги Манолов, който е потомък на бежанци от родното място на Маджаров, село Мерхамли, днес Пеплос в Гърция, и е отраснал със спомените за него.
„Паметникът на Димитър Маджаров е подарък от нашето семейство за Свиленград и нека общината се грижи за него като добър стопанин”, каза дарителят след откриването. Димитър Маджаров и Руси Славов са герои на Тракия, не по-малко известни за нас, тракийци, от Капитан Петко войвода. За нас, които сме израснали със спомените за Беломорска и Одринска Тракия, Димитър Маджаров е светец. Когато моята баба Тодора кажеше: „Маджар войвода“, все едно че казваше „Господ“.

Този паметник е за войводата Маджаров, който носи в гените си силните качества на тракийци

– скромност, но и непоколебимост в отдаване живота си на своя род, на България. А наред с това и великодушие, защото заветът на тракийци: „Не забравяйте, но не отмъщавайте!“, са негови думи. Такъв е и неговият гроб – скромен гроб, на който има камък от района на Маджарово”.
Господин Манолов сподели, че посвещава паметника на своите баба и дядо, както и на внуците си. „Защото чрез него аз се стремя да изпълня една изконна човешка ценност – да предам познанието, което имам, да го предам на поколенията след нас, за да имат младите хора дълбоки корени. Чрез този паметник искам да заместя разказите на покойните ни баба и дядо и поколенията да знаят откъде идват и тогава ще знаят и накъде отиват, за да се стремят да живеят в мир, каквото щастие ние имахме, но такова не са имали нашите предци.”
Той разказа, че неговият и родът на войводата идват в България от едно и също място. Когато през 1913 г. Димитър Маджаров сформира чета, първоначално в нея е имало петима четници. „Единият от тях се казва Манолов и е мой родов предшественик”, обясни още Георги Манолов многото поводи за решението си да увековечи личността и делото на Маджар войвода. „Да направиш един паметник, е път, по който не вървиш сам. Началото на този път даде един роман, който започва като военен, но след това преминава в чисто човешка история и колкото повече го четеш, те стиска за гърлото“, разказа Манолов за началото на идеята в Свиленград да бъде издигнат паметник на войводата Димитър Маджаров, визирайки романа на Захари Карабашлиев „Рана“.

Отбелязването Празника на Свиленград започна с камбанен звън и тържествена литургия

за благоденствието на града и общината, отслужена в храм „Св. Троица” от отец Константин и архимандрит Атанасий.
Последва поклонение на връх Шейновец, където е извоювана свободата на Свиленград, и панихида отслужиха отец Константин и архимандрит Атанасий.
Знамето на Свиленградската доброволческа дружина „Балканци” към Македоно-Одринското опълчение в Балканските войни може да се види в експозицията на Общинска библиотека. Изложбата съдържа фотографии на доброволци, копия на документи и исторически книги по темата.

Знамето на „Балканци” е едно от малкото запазени оригинални опълченски знамена.

То е закупено от частна колекция от местен родолюбец, който го дари на нашата библиотека в края на 2023 г., каза главен експерт Дарина Костадинова, при представянето на изложбата. Историческата реликва се излага за първи път пред публика.
Знамето е с размери 90х75 см, изработено е от тъмнозелен копринен плат, обшит и извезан с копринени конци. Върху цялата лицева страна е избродиран надпис: Доброволческо дружество „Балканци” 1912-1913 г. гр. Свиленград, а на обратната страна надписът е: „Съединението прави силата”. Над него е извезан изправен коронован лъв, обърнат към външната страна на знамето. Не е известно кой го е изработил. Предполага се, че това е станало по време на сформиране на дружината. Освен официалното знаме на опълчението, всяка дружина има свое знаме с името на града, от който са доброволците.