Николай Дялков наруши паузата си за участие в конкурс и то как

Поетът Николай Дялков получи поредна награда, като се класира втори на Националния конкурс за поезия “Ивайло Балабанов”. Признанието за председателя на Литературния клуб “Илко Карайчев”“ при читалище “Св. св. Кирил и Методий – 1894” дойде след наложената от самия него пауза за участие във всякакъв род поетични конкурси, която продължи четири години.
Второто издание на конкурса на името и в памет на един от най-обичаните български поети, творили в наше време, предизвика, както се и очакваше, голям интерес сред пишещите. За участие в конкурса бяха подадени 252 произведения, което накара журито здраво да се потруди, за да определи подредбата на призовите места. Според членовете му качествата на творбите на победителите са били на еднакво добро ниво и всеки от челната тройка е заслужавал да бъде пръв. В крайна сметка победител на конкурса е Димитър Събов, а известният наш тополовградски поет Николай Дялков заслужено и достойно е класиран на второ място.
Ето какво каза Дялков по повод участието си в конкурса за Ивайло Балабанов и тяхното приятелство: „ Аз от четири години на практика не пиша, не публикувам, не издавам книги и не участвам в конкурси. Но този път става дума не за кой да е, а за любимия ми съвременен български поет и приятел Ивайло Балабанов, който аз смятам като най-българския поет след Патриарха на българската литература Иван Вазов. Радостен съм и щастлив, че съм творил в едно и също време с големия Балабанов, че често двамата се чувахме по телефона и любимият ми поет ме поощряваше след публикации в социалните мрежи.
В същото време съм и нещастен, защото никога не събрах кураж да посетя болния вече Балабанов и да му стисна ръката, написала стотици емблематични стихотворения. Благодарен съм на журито и на организаторите, но мисля, че сред толкова много литературни награди и най-вече след толкова много прекрасна поезия, Ивайло Балабанов заслужава на негово име да бъде една от най-престижните за националната ни литература награди. Дано това да оценят и видят от СБП, Министерството на културата и други отговорни институции и то наистина да стане. Не знам дали отново ще се завърна към писането и публикуването на мои стихотворения, но приятелството и духовната ми връзка с Ивайло Балабанов ме задължава сериозно да се замисля върху това. Бъдещето ще покаже.“