Сара Елизабет, дизайнер: „Мисля, че хората трябва да виждат повече публично изкуство“

Сара Елизабет Йейтс е на 37 години, учила графичен дизайн 5 години до магистърска степен с отличие в университета Лийдс Метрополитън (Leeds Metropolitan University), Обединеното кралство

От колко време сте в България и докъде стигна мисията Ви да запазите облика на селото, в което живеете?
Имам имот в Княжево, община Тополовград, от 17 години и в момента живея тук. Майка ми също има къща в селото от около 19 години. Моята я ремонтирах доста време и през този период идвах всяка година, а от 7 години съм тук непрекъснато.

Какво Ви вдъхнови да станете дизайнер?
Това винаги ми е бил силен предмет в училище, който ме е интересувал, както и у дома. Рисувах много като дете, майка ми винаги ме насърчаваше с творчески дейности, а моите учители ме подтикнаха да уча по-нататък творчески, защото чувствах, че изобразителното изкуство не е надеждна идея. Знаех, че технологиите са бъдещето и смятах, че графичният дизайн е най-добрият вариант за мен.

Какъв е Вашият творчески процес?
Обичам да скицирам и колекционирам неща, които ме вдъхновяват, престоят сред природата ми носи идеи, изследването, пътуването също. Ако е стенопис, проектирам го като скици на хартия и цифрово, използвам снимки на стената на проекта, за да подготвя идеята или формата на стената. Същото е с рисуването върху платно. Всичко започва с бележки и скици – представям всички проекти на моите клиенти като реални изображения.

Колко важно е изкуството на графитите лично за Вас?
За мен е много важно публичното изкуство да има място, независимо дали става въпрос за графити или стенописи. Колко прекрасно би било да видиш възрастен мъж или жена, които отделят време да нарисуват стенопис отстрани на селска къща… и как местните хора ще оценят това. Приятно е да се видят група деца, които работят заедно, за да направят стенопис. Изкуството разказва истории и повдига настроението и идеите ни. Това е сърцето на една общност и форма на говорене с цветове.

Как избирате местата, които рисувате?
Ако някой се свърже с мен и си представи идеята за дадена стена, обикновено това е достатъчно. Обичам стените, които са разположени около цветя и някои счупени пукнатини.

Има ли конкретен проект, с който най-много се гордеете?
Много се радвам на проекти, които понякога са свързани с някаква история за защита на животински вид или нещо, което е забравено. Обичам да рисувам неща, които хората не виждат толкова лесно. Да направим всички хубави детайли големи, които очите ни пропускат на снимките и от разстояние.

Какво според Вас е влиянието на графитите върху градската среда?
Мисля, че хората в града и малките градове го харесват много, особено от това, което преживях в България и Великобритания. Вярвам, че хората трябва да виждат повече публично изкуство и да има повече финансиране и проекти за това, тъй като това е култура.

Имате ли любими теми или стилове, с които обичате да експериментирате?
Харесвам графични илюстративни стилове, а също и докосващи реалисти на моменти, обичам да експериментирам, работата ми никога не е една и съща, нямам картина, която да съм рисувала два пъти.

Как обществото прие Вашето изкуство и имало ли е случаи на конфликт или съпротива?
В един много рядък случай преди много години, хората се чувстваха неудобно в ранните етапи на стенописа. Вижда им се странно, смятат, че ще бъде бъркотия. Но когато свърши, те са много щастливи. Иначе, не, нямам конфликти или съпротива.

Какво бихте искали хората да почувстват или помислят, когато видят работата Ви?
Искам да си спомнят хубави неща от миналото си или да им напомнят за неща, които искат да видят в бъдеще, да ги направят щастливи и да почувстват, че хората ги е грижа, да се свържат отново с всичко, което ги кара да се чувстват добре.

Как виждате бъдещето на дизайна и какви тенденции смятате, че ще доминират?
Мисля, че ще се насоча към рисуване на повече платна и графити в бъдеще, вярвам, че винаги ще работя с природата и може би ще запазя традиционния начин на живот с работата си. Защото вярвам, че това ще стане рядкост през следващите 50 години. Тези малки тихи селца, където всичко е като излязло от книга с приказки постепенно изчезват.

Какъв съвет бихте дали на младите дизайнери, които тепърва започват кариерата си?
Ако не успеете, продължавайте да опитвате! Всеки творец се съмнява в себе си. Бях посъветвана от един мъдър човек: ако трябва да се съмняваш в себе си, поне си дай граница. Така че един пълен ден съмнение обикновено е достатъчен.