Мегалитите – кои са ваятелите на камъните?

Център на мегалитната култура на Балканския полуостров е района с център Сакар планина и бедра Странджа планина и Източни Родопи.
Тези Мегалити са частица от развитието на единна древна световна култура.
Мегалитите са преди всичко действия, продиктувани от определен начин на мислене, усещане, почит, които са мотивирали определени целенасочени дейности.
Кои са били тези, които са били носители на тази световна култура, древни велики ваятели на камъка?
Завещани ни от дълбока древност, величествените, монументалните строителни феномени будят недоумение, страхопочитание, удивление пред творенията им. Тук ги има и ще ги има…

Сакар планина, Странджа планина и Източните Родопи са по-малкия ареал на разпространение на мегалитната култура в Европа.
Значително по-голям ареал, в който е била разпространена мегалитната култура, е Западна Европа: Скандинавия, Северна Германия, Северна Франция и Бретан, Великобритания и Ирландия, Испания и Португалия, Балеарските острови, остров Малта и остров Сардиния
Друг център на разпространение на мегалитната култура в Европа е Западен Кавказ.
Мегалитите са разпространени чак до Японските острови, в южната част на полуостров Корея, североизточен Китай, Тайланд, Бирма /Мянмар/, Индонезия, Кампучия, южен Индустан, Близкият Изток, Южна Америка и др.

От краткия преглед става ясно че това е култура, която има точково проявление, а не повсеместно площно.
Кой е народът, изграждал тези тайствени строежи? Кому е било нужно това монументално строителство, с каква цел ги е изграждал, с какви уникални умения са разполагали древните строители?
Въпросите стоят – кои са били тези древни строители, от кой народ са, най вероятно не са траки, а кой тогава…?
Какви уникални строителни и архитектурни умения и качества са притежавали, за да сътворят такива строителни феномени?

Значителен принос за разкриване, представяне, описване и изучаване на мегалитите в Сакар планина имат чешките археолози, братята Карел и Херменгилд Шкорпил. През 1886 – 1887 г. те посетили района и провели задълбочени проучвания на тези уникални исторически паметници за България. През 1888 г. излязла от печат книгата им “Паметници из Българско”, където те подробно описали и своите изследвания на мегалитните паметници в Сакар планина.
През 1900 г. районът е бил проучван от проф. Георги Бончев, който подробно описва мегалитите в района. Тези уникални исторически паметници са изследвани по- късно от Васил Миков, Георги поп Аянов, проф. И. Венедиков, Д. Пеев, проф. В. Велков, проф. А. Фол, доц. Георги Нехризов, Даниела Агре, Деян Дичев, Станислав Илиев и др.
В района на Сакар планина в началото на 20 век, според проф. Г. Бончев, е имало 474 долмена, от които 410 с проста камера и 64 с двойна камера. Това е преди територията на Южен Сакар да бъде в пределите на България. Значи, броят им може да се увеличи, без да преувеличаваме и да достигне реална цифра от 700-800 долмена, които образували сфера около гранитната снага на планината.
Сега броят им възлиза общо на около стотина, но все още територията изисква детайлно площно проучване.
Видно е каква голяма част от долмените са били унищожени от човека, без той да се е замислял за техния смисъл, сили и енергии, за историческа и културна стойност, която притежават.

Долмените в Сакар планина може би са били разположени на три нива, три линии /ивици/, около снагата на Сакар.
Към най-ниско разположените на една линия /ивица/ могат да бъдат включени долмените и останките от долмени и цистови гробове с надморска височина 350 – 450 м в местностите „Кайряците“ – с. Българска поляна. Тези в местностите Начови чаири, Гайдарова пещера, Стоева круша, Евджика – землище с. Хлябово. Долмените в местностите Жельов дол, Капаклийка, Клифтинова нива, Бакалов кладенец – землище с. Сакарци. В местностите Казанките, Вратата – землище с. Мрамор. Долмени в местностите Пясъците – землище с. Планининово, местност Капаклийка – землище с. Студена и местност Капаклийка – землище – с. Радовец. Това приблизително е една елипсовидна ивица от с. Главан до с. Радовец и р. Тунджа.
Вероятно е съществувала и втора такава ивица, която включва долмени, разположени по ивицата Славова кория – Бялата трева. Долмени има градени и по билото на Сакар планина. Въпроси без отговори. Неразгадаемо, непроучено, обвито в тайни от древни времена.

Учудващо и въпросително е разположението на Долмени, мегалити и скално изсечени култови места в Сакар планина. Определено те държат ареал на разпространение приблизително надморска височина над 350 – 450 м и нагоре.
Обикалят, затварят като ограда гранитния плутон? Полосата на строителство обхваща гранитния плутон и предпалеозойските кристалинни скали.
Вероятно мегалитната общност е населявала по високите части на Мастейра /Сакар.
При древните мегалити въпросите са много и нямат съвременен правдоподобен отговор…
В Сакар планина има местен фолклор от стари времена, а и от днес, свързан с мегалитите. Легенди за змейове, змии, моми и самодиви, лековита сила.

Внушителните древни творения са били в основата на много легенди, предания и поверия, свързани с тях. Според някои от сказанията тези каменни колоси имат чудодейната сила да лекуват болести, да изпълняват желания, да развалят магии или да опрощават грехове.
Последната история, която ми бе разказана от Иван Дишлиев и Галина Симова, е за доктор от гр. Самара /Русия/, който заболял. Обикалял много доктори в Русия. Гледачка от Кавказ му внушила, че трябва да посети долмена Капаклийка над с. Сакарци в България, при който долмен ще получи избавление от лошата болест. Докторът и негови близки изпълнили заръката и това, което е казала гледачката. И чудото се случило…
Много са твърденията, че долмените са изградени на места, на които има силна земна енергия и са лековити.
Има различни твърдения и хипотези, че древните мегалитни комплекси не са просто учудващи конструкции от грамадни камъни, а съоръжения, в които текат процеси, непознати за съвременните учени.
Смята се, че в тях енергийното поле е толкова силно, че нито зверове, нито змии, нито дори насекоми смеят да припарят. Някои медиуми ги наричат врати към отвъдното, а според други – през тях преминават времеви линии.
Долмените са отличен резонатор твърдят руски учени. Каменната им плоча вибрира и така фокусира звука, че изпраща информацията в Космоса по същия начин като пирамидите. Хората, които са наблюдавали внимателно долмените, твърдят, че са виждали дори светлинни лъчи, които се излъчват оттам към. Тези, които са любители на мистицизма, са склонни да вярват на подобни истории.
За останалите? Древните феномени си остават просто любими места за разходка и съзерцание.
Обикновено обаче дори и най-скептично настроените са склонни да изпитат поне веднъж силата им – тази, за която се говори в поверия, истории и легенди, ако ще и само, за да помечтаят.
Важното е, че са тук и ги има, а ние трябва да ги опазваме за бъдещите поколения след нас.