“Ловът е приятелство, споделена емоция и най-вече грижа за природата“

Господин Петров, изпращате четиригодишен мандат като председател на СЛРД „Сокол“ Харманли, как го оценявате?
Поглеждайки назад към времето, когато с колегите от Управителния съвет поехме управлението на Сдружението и правейки равносметка за свършената работа към днешна дата, давам положителна оценка на свършеното до тук и категорично заявявам, че целите, които си поставихме в началото, са изпълнени! Тук е моментът да изкажа благодарност както на Управителния съвет, така и на колегите организатори на лова, които вършат огромно количество работа, също и на председателите и секретари на дружини, с които се разбираме и работим отлично, както и на бившите колеги в сдружението, които ни дариха със специфичните познания за управлението на едно ловно сдружение, така също и с търпение и приемственост.

Маркирайте някои основни и важни моменти за периода?
На първо място бих изтъкнал синхронизацията на работа, в унисон с тази на колегите от Националното сдружение “Сокол” и Изпълнителната агенция по горите. Тук е моментът да споделя за хората, които не са наясно, че едно сдружение, което е член на националното и спазва законите на България, в 90% от работата си е свързано с тези две структури, в това число финансови средства, документи, лични данни, заповеди и разпоредби и т.н.
На второ място, но не и по важност, поддържайки тази работа в синхрон с изискванията и законите на държавата, Сдружението отговори на критериите и изискванията и подписа през миналата година нов договор за стопанисване на ловните си райони с продължителност до 2039 г., което значи гарантирана ловна площ на ловните дружини от състава на сдружението в сегашния им териториален обхват.
Фундаментален момент в периода е и сдобиването с нотариален акт за сградата на Ловния парк, който успяхме да изкараме през 2023 г. Бих добавил неща като ежегодните курсове за млади ловци и подборен лов, които организираме в нашето сдружение, чудесното партньорство с колегите от неправителствения сектор, с които безвъзмездно за сдружението разселваме голямо количество елени както благороден, така и лопатар, както и много други инициативи.

За какво не ви стигна времето?
Със сигурност има много неща, които да се свършат по работата в едно сдружение, но наистина за хубавите и особено за такива, за които става въпрос за държавна собственост се, оказва, че един мандат е недостатъчен. След сдобиването ни с документи за сградата на Ловния парк, където се намират ловното стрелбище, на което се провеждат тренировките и изпитите за млади ловци на общо 5 сдружения от област Хасково, както и други наши съоръжения, направихме проект, който сме представили на Министерство на земеделието и храните и сме в изключително напреднали преговори за придобиване на терена в обхвата на територията на Ловен парк. Определили сме тази стъпка като последващо действие за развитие на сдружението, тъй като няма как да направим проектни предложения по нито една от програмите и мерките на Европейския съюз, след като нямаме собственост върху терена, при условие, че търсим цялостно или поне частично съфинансиране. Надявам се до края на мандата ни, да сме изпълнили и тази цел.

Как работите с Националното сдружение, на което Сдружение „Сокол“ – Харманли е член?
Благодарности на инж. Василев и целия му е екип за работата, която изнасят в националното сдружение. Работим в тясно сътрудничество и прекрасни отношения. Като голям успех в този мандат, както и с подкрепа на всички сдружения, определям успеха, който постигнахме по разпределението на средствата по чл. 65 „б“ от ППЗЛОД „Такса стопанисване“ от 01.03.2023 г., Ловните сдружения, които членуват в Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, до 31 март да превеждат по сметката на Националното ловно сдружение 30 на сто от средствата по ал. 1 и 2 за разселване на дивеч и на база пропорционалния принцип тези средства да са на разположение за допълнително закупуване на дивеч за разселване на сдруженията.

Бихте ли споделили с какви проблеми се сблъсквате в организационния живот на сдружението?
Като всяка една организация от подобен тип и мащаб работата ни не минава без съпътстващи проблеми. На първо място поставям заболяването “Африканска чума” по дивите свине. Пораженията и последствията от нея освен икономически, определям и като такива, влияещи върху психиката на отделния ловец и микроклимата в ловните дружини. Всички си правим равносметка за липсата на най-предпочитания обект на лов до какви сътресения води след себе си.
Нарушенията на закона по отношение на лова, тип „бракониерски“, прояви от всякакво естество, недостатъчен ресурс от служители на Държавното горско стопанство за охрана на лова, земеделската дейност и все по- широкия ѝ обхват в естествени хабитати на дивеча, дърводобива като икономическа дейност, включително и в ловни дни по ловните райони, бъдещи заплахи от болести по дивите животни, като шап, син език по едрите, птичи грип по птиците. Все факти и обстоятелства, за които трябва своевременен анализ и съвместна работа както с нас сдруженията, така и активните действия от страна на държавата за справяне със съответните проблеми.

Как трябва да изглежда съвременният ловец в очите на обществото ни?
Ловецът в очите на нашето общество трябва да има образа на „грижещия се за природата и дивите животни човек“, връзка между забързания ни и развиващ се свят и естественото в него – природата, която от вечни времена е била опора, ресурс и спасение на човечеството, с пример за пълна симбиоза.

Как намирате запасите от дивеч?
Ако разделя сдружението на изток и запад от течението на река Марица, в западната част има много повече запас на дива свиня, която остана по-незасегната от болестта, сърната е развита повсеместно, заекът бележи сериозен прогрес, същото мога да споделя и за кеклика. Таксацията, извършена през м. март 2025 г., показва един нормален баланс за съпътстващите ни обстоятелства.

продължава в следващия брой