Крамоли

Павел Атанасов

Те са като черния пипер и лютите чушлета в манджата: утомителен свеж аромат, съпровождащ тихата и изпълнена с чудодейния усет за нещо вкусно, което поставя на изпитание храносмилателната система на човека. Хем вкусно, хем болезнено по-късно.
Но да оставим настрана хранителния си режим и да направим опит да реновираме и реконструираме нашето духовно и физическо равновесие. То не се получава чрез нездрави изблици, а с дълбоко съхранен морал, който в същинската си част е далече от т. нар. ценности, пръкнали се сега като рожби на либералната демокрация, която е нито либерална, нито истинска демокрация, а ми напомня образите от карикатурите на големите художници.
Хем смешно, хем уродливо! А скъпоценните камъни, които са вплетени в идеята за демократичност на човешкото общество и го обогатяват, защото излиза извън нормите на изпитания във времето ценностен набор, утвърден като човешки опит в годините на съзряване. Тогава се е определяло кое е добро и кое е лошо. Разбира се, хората са имали вътрешен ориентир – Еволюцията, прекрасната учителка на човеците, които са търсели и намирали вярната посока.

До тук не става дума за крамоли, защото нашата духовна опора е хармонията в еволюционните промени, които моделират човека и му определят посоката на развитие.

Хармонията е ключовата дума, за да няма разломи.

Това не се постига никак лесно, защото половете имат своя собствена траектория, но тя е толкова „самостоятелна“, че челните сблъсъци са неизбежни. Борбата за надмощие е епична в някои случаи. Стига се до критични ситуации, в които физическата сила доминира. Такива са останките от далечното минало, така се е формирало върховенството на пола. Но това беше до скоро, сега

Еманципацията освободи жената от вековни тегоби и тя престана да бъде безплътната сянка на силния пол.

Погледнато в проекция назад в Историята, тази полова различност е изключвала участието на жените в семейните спорове и още по-малко в политическия живот на обществото. А това силно е ограничавало обществения принос на жената в него. Тя няма изяви вън от дома, ограничени са ѝ възможностите и тя да може да предложи нещо извън вменените ѝ задължения. И това нещо не е необичайно. Такива са били правилата в живота на хората – тяхната ценностна система. Дори в древна Елада докато мъжът е бил на Агората и е решавал проблемите на полиса, съпругата е била пазител на семейното огнище и е наглеждала робите, като е организирала ежедневните им задължения и е изпълнявала собствените си обязаности.
Това е Родината на Демокрацията!

И Демокрацията в зачатието си е имала своите недъзи!

Важното е, че са направени първите стъпки, изгражда се ново отношение към отделния човек, защото Гръцките велики мислители са знаели колко важен е всеки индивид в обществото и какъв принос би трябвало да направи в полза на полиса.
Та в демократичния мир на държавата не е имало място за Хаоса, защото са изградили система от закони и наредби, които стриктно са ги спазвали.
Такава постановка, каквато днес можем да си позволим необезпокоени, е да кривнем от пътя.
Живеем във време, пълно с противоречия. И това не е свързано с националната ни идентичност, а вероятно си внушихме, че демокрацията е един удобен матрак, от който полегнали, диктуваме условията си. А те нямат свършване! Тези непрекъснати свади са по-скоро афиширани изблици без чувства и морал, но със шумна риторика без аргументи.

Опит за красноречив дитирамб, който, обаче, налага патина върху не до там ясна мисловна дейност.
Това е някакъв кошмар, който е съпроводен от ръкомахане, подобно на дебюта на несръчен диригент. Тирада от трибуната на НС, лишена от смисъл и емоционален заряд. Пустота и пустинен пейзаж! И на това му казваме демокрация, където има „свобода на словото“ и няма „цензура“.

Човърка ме един проблем, свързан с българската идентичност.

Кръстопътят, на който сме застанали през вековете, си е направил лоша шега с нас българите, изпразвайки дисагите ни от по-висока духовност: от една страна сме приели Източното православие, а от друга – си тачим езическите празници. И всичкото това се съвместява в едно – без отчайващото противоречие и духовна разлъка. Даже сме отишли още по-нататък. Нестинарите, например, изпълнявайки древните езически танци с икони в ръце, изпаднали в духовен транс, гонейки демоните от себе си и близките си. Танцувайки върху жаравата, те излизат от там „пречистени“, заредени с нова енергия. По същия начин се провеждат и други празници: прескачането на огъня е със същите характеристики – така се „гонят“ демони и зли сили – пречистени и обновени.

Кукерите са другата „страшна“ сила в борбата с демоните и злите сили. И пак в едно гърне – езичеството и православната християнска религия. Само не ми е ясно каква е ролята на музиката в хигиенизирането на околната среда.
Важното е, че ЮНЕСКО ни подкрепя в опазването на нематериалното човешко богатство.

А младите хора от новото поколение не са аполитични. Те търсят вярната посока, съпроводена с много позитивна енергия.

В тях е бъдещето!
Дано не се подхлъзнат, изкушени от многото съблазни!