Кавакли, приказка за човек и камък…

Приказката за човек и камък, тук започва от стари, много стари времена на великите каменни ваятели.
Тук ще се спрем и ще се докоснем до душата на камъка чрез разказа за старите каваклийски каменоделци, най-добрите през ХIХ век.
Още в началото на XIX век започнало да се добива и се обработва значителни количества мрамор в кариерите северно от Кавакли.
Кавакли станал известен в цяла Тракия, бил известен и в цяла България с красивия и здрав мрамор и добрите майстори.
Кариерите северно от града давали работа, уважение, просперитет.
Камъкът и човекът правили чудеса.
През тези времена Кавакли се оформил като значим център на ваятели, които разговаряли и били приятели с камъка.
Камъкът бил реклама, визитка, гордост. Работата с каваклийския камък станал поминък за респект.

Каменните майстори добивали значителни количества мрамор

и произвеждали красиви изделия от него. Работилниците били извън града в близост до кариерите за мрамор в местността Кайряка.
Обработеният мрамор от Кавакли се изнасял из цяла България, особено в Пловдив, София, Сливен.
В Кавакли са работили 5 големи работилници за добив и обработване на мрамор в края на ХIХ век и началото на ХХ век, докато в Пловдив имало две, а в София – само една.
Най-големи майстори сред каменоделците /λιθουανιστής/ marmarogliptikís/ са били братя Моско и Петър Хаджимихайлови/Мосхидис. Родът Мосхидис дошъл в Кавакли през1871 г. от Ортакьой/Ивайловград. Били майстори, добивали камък от местните мраморни кариери, те разбирали душата му и заедно изработвали красота. Те работили, оставяли вечност, превърнали Кавакли в център на каменоделството в България.
След изселването през 1924 – 1925 г. Петър Хаджимихайлов/Мосхидис се е заселил в Комотини, където е практикувал занаята като каменоделец, приблизително до 1970 г., до неговата смърт.
Другият брат Моско Петров Хаджимихайлов/Мосхидис със синовете си се заселил в Солун, където също практикувал занаята до своята кончина. Трябва да се отбележи, че Моско [Петров] Хаджимихайлов/Москидис е бил последния гръцки кмет на Кавакли.
Други известни майстори каменоделци в района били: братя Ралидис, Константин Пшилуди, Марко Михайлов и др.
Душата на камъка и душата на човека били обща симбиоза, която оставяла следи по пътя. Тук тази симбиоза е уникална част от приказката, тя продължава и до днес. Човек и камък.
Тези ваятели и приятели на вечния камък минали и заминали, но стореното и камъка са тук, символ на времето.
Времето следвало своя неразгадаема посока. Разрушителните дребни злобни вечни вменени човешки страсти изписвали, зачертвали, изтривали, разпилявали човешки моменти. Разпилели старите майстори на Каваклийския мрамор.
През тридесетте години на ХХ век каменоделството отново станало уважаван занаят в Кавакли/Тополовград.

Малко назад и малко встрани но важно уточнение. През 1920 г. в Кунино било създадено училище с идеята за „осъвременяване на каменоделието”. Училището е било създадено и заработило с голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето в Кунино идва учителят специалист и пръв директор Рудолф Браун. Първи занятия в Държавното каменоделно училище започнали през 1921 г. с десет ученика.

През периода 1921 – 1923 г. от Чехия пристигнали учителите специалисти

Станислав Кхун, Йосиф Шквара, Йозеф Краус, които създават фундамента на школата по каменоделство и скулптура в Кунино.
Именно един от тях се включва и участва в нашата каменна приказка. През 30-те години на ХХ век 1934/35г. В Тополовград пристига скулптура Йосиф Шквара. Преди това е работил и в Габрово.
Пристигнал в Тополовград, след като оставил шедьоври след себе си в Габрово, където работил и бил в близки отношения с Пенчо Семов. В Габрово са останали красиви маркери от Йосиф Шквара, скулптурата на възрастни мъж и жена, над които бди ангел. Друго произведение е бил мраморният иконостас на параклиса „Св. св. Петър и Павел”в приземния етаж на къщата на Пенчо Семов. След смъртта на Семов иконостасът бил разглобен и използван за паметна плоча на местен партизанин. Част от него е била спасена и преместена в църквата “Успение Богородично” в центъра на Габрово, където се намира и до днес.
Защо дошъл Йосиф Шквара в Тополовград, защото приказката разказвала за минали времена и светлинки които оставили дири. Дири оставили великите Каваклийски мармаро гликидис/ каменни ваятели. Заради тази стара слава, заради камъка в Тополовград дошъл и работил и Йосиф Шквара през 1934г.
Работил с тополовградски мрамор, но обикалял района и маркирал находищата на суровини около Тополовград и Мрамор. Работил с камъка и с хората.
Тук камъкът е навсякъде в изобилие, тук камъкът е написал приказка, Йосиф Шквара е продължил да пише и то красиво.
Около Тополовград и на север, на запад и на юг е имало множество малки кариери за мрамор и камък който е бил използван в каменоделството и строителството. Базата е била добра, трябвало да се намерят ваятели на камъка, вечни каменни разказвачи.
Около този голям майстор се оформила една значителна местна каменоделска школа която започнала да пише новата серия за душата и силата на камъка.
Работил и обучавал, оставил диря и тук след себе си, това са маркерите, другото е тор. През 1938/39/40/41г. в Тополовград Йосиф Шквара организирал курс по каменоделство с това посял нова реколта. Училищната работилница била на площадчето над бившия Младежки дом. Майсторът и неговите курсисти работили и в южния край на с. Мрамор в сградата на стара мелница, до селската рекичка.

Югоизточно от селото Йосиф Шквара започва да добива бял мрамор

от новата Шкварова кариера. Той разкрива мраморния масив югоизточно от селото.
От тази нова школа ваятели на камъка от Тополовград ще споменем: Коста Янчев, Димитър Яйцаров, Димитър Палев, Димитър Елков, Янчо Палев, Петър Шишков, те продължили приказката за камъка.
Учениците продължили приказката за камъка. В Тополовград били открити множество каменоделски ателиета от: Коста Янчев, Димитър Елков, Стоян Каракашев, Траю Карамфилов, Петър Шишков, Стоян Шишков.
Камъкът привличал със своята вечна душа, а в Тополовград отново звучала песента на камъка и човека. Тополовградските каменни майстори, тези които откривали и откриват душата на камъка са: Коста Янчев, Димитър Яйцаров, Димитър Палев, Янчо Палев, Стоян Каракащев, Кръстю Каракашев, Благой Каракашев, Димитър Елков, Илия Елков, Динко Кирилов, Атанас Станков, Траю Карамфилов, Петър Шишков, Стоян Шишков, Иван Куртев, Симо Карайчев, Христо Карайчев, Стоян Чакъров, Димитър Шарденов, Мамин Колю, Младен Зайков, Димо Гърлев, Петко Янчев, Атанас Костов. Ангел Чавдаров, Първан Симов, Христо Дюлгеров, Николай Колев, Стоян Чобанов.

Петко Янчев – един от майсторите