История на с. Върбово и храма в селото 1954 г.

Село Върбово, което в миналото се е именувало „Соргуили“ в началото било заселено от 40-50 къщи турци в полите на Източна Родопа. След Освобождението по-голямата част от турските семейства се изселват и на тяхно място прииждат в същото село българи от с. Юбрю-ьорен, Свиленградско, от с. Попово – Ивайловградско и от с. Криво поле – Хасковско. Главният поминък тогава е бил дърварство, горене на въглища, скотовъдство и по-малко земеделие. С порастването на селото се обръща по-голямо внимание на земеделието, като се забранява безразборното ползване на гората, а от друга страна вече имало доста искрена нискостеблена гора в равнините, която била годна за обработване.

Когато селото брояло вече 120-130 къщи, към 1928 г. се заговорило за постройка на малък на малък храм /параклис/. Мисълта, че турците са били в миналото по-малко, а са имали джамия, която била обитавана до 1942 г. ги подсеща, че и те като българи-християни трябва да си построят макар и малък храм. Днес в селото живеят около 20 турски семейства, но джамията им е съборена в 1942 г. и мястото й сега е продадено по план за частни дворове.

След като населението замислило за постройка на храм, скоро след това започнаха да приготвят и превозват камъни, пръст и дървен материал от обща гора на мястото, където сега е построен храма – бивша градина на заможен турчин, изселил се и подарил това място на селото за тази цел.

През 1932 г. храмът бива построен по инициативата на свещ. Михаил х.Иванов, обслужващ селото и енорийски свещеник на с. Княз Борисово, сега Славяново; със съдействието на Георги Вълканов, тогавашен кмет на с. Върбово. В преписката около постройката на храма се говори за параклис, за да се избегне искането на специално разрешение, архитектурни планове и др.

Храмът е построен по формата на днешните базилики от камък и с размери: 12 метра дължина, 9 метра /вътрешно/ ширина. До преди освещаването, храмът е бил посветен на „Рождество Богородично“, а след направата на иконите, поставянето им в храма и освещаването му е вече „Успение Богородично“.

Средствата за постройката са били събирани няколко години по ред от наем на църковната нива, а всички превози на материали, както и безплатен труд са от населението.

Като майстори за изграждането на храма се сочи лицето Руси Иванов Тодоров от с. Елена, Хасковски окръг. През 1936 г. стените отвътре бяха измазани и боядисани, а подът се направи от цимент, което извърши майстора Димитър Георгиев от с. Райково, Смолянско.

През 1938 г. се направиха от проста дъсчена дограма – иконостас без резби, пангар и владишки трон от майстора Дима Тр. Чичонов от с. Орешец, Хасковско.

През 1932 г. в храма бива положен св. Антиминс от Старозагорския митрополит Павел.

Храмът е с един престол от циментова плоча, върху която по време на освещаването му на 21 септември 1948 г. се постави св. Антиминс от св. Старозагорския митрополит Г-н Г-н Климент.

В св. Престол са положени свети мощи от св. мчк Яков Персиян.

Свещенослужители преди построяването на храма, са следните:

1. Пръв свещенодействал в селото поп Милю, родом от с. Бей бунар /сега Болярски извор/ по това време енорийски свещеник на с. Курашли /сега Славяново/ по време на Освобождението.
2. От 1903 г. до 1925 г. селото се завежда от свещ. Атанас Георгиев, енорийски свещеник на с. Пъндакли /сега Лешниково/ от която година вече има заведени регистри за ражданията, венчанията и умиранията, но други дневници и книги не са били заведени.
3. От 1925 г. до 1927 г. завежда новоръкоположения свещеник за с. Орешец свещ. Димитър М. Маркаков, който наскоро се саморазтригва.
4. От 1927 г. до половината на 1933 г. завежда свещ. Михаил х. Иванов, след което бива преместен в с. Рогозиново, Харманлийско, а след това в родния си край – Петричко.
5. От 1933 г. до 1 юни 1935 г. селото Върбово, Орешецка енория се завежда от енорийския свещеник на с. Черна могила – Александър Попов.
6. През същата 1935 г. за Орешецки енорийски свещеник със с. Върбово бива ръкоположен свещ. Николай Пенев от с. Елена, Хасковско, който е възведен на 23 май 1935 г. в енорията си. На 24 май 1935 г. следващия ден на св. братя Кирил и Методий след службата в с. Орешец, пристига и служи като нов и очакван за пръв път пред учащи се и присъстващи енориаши в с. Върбово първия водосвет и произнесе първото си слово по случай празника, като същия свещенодейства до 1947 г.
7. От 1947 г. с. Върбово със с. Смирненци бяха отделени в нова енория на която беше енорийски свещеник Борис Андонов, родом от с. Върбово и който я обслужваше до 1952 г. след което напусна свещеническия сан.
8. През м. Април 1953 г. бива предадено с. Върбово отново към енорията на с. Орешец за обслужване за втори път от свещ. Николай Пенев.

От църковните настоятели посочваме имената на онези, които са били след 1928 г:

1. От 1928 г. до 1933 г. са били: Петър Славов, Христо Ставрев, Иван Николов и Димо Тенев, участвали при подготовката и постройката на храма.
2. От 1934 г. до 1939 г. са били Павлю Георгиев, Тончо Стоянов, Димитър Маринов и касиер Димитър Костадинов.
3. През 1947 г. са били Тончо Стоянов, Никола Керезов, Тодор Михалев, Митю Делчев и касиер последния.
4. През 1948 г. са били Тончо Стоянов, Димо Маринов, Христо Ставрев, Тодор Михалев и Никола Керезов, като през 1948 г. цялото настоятелство подава оставка и до 1953 г. не е имало такова.
5. През 1953 г. м. Април са посочени и утвърдени за църковни настоятели Иван Георгиев, Захари Жисов, Димитър Маринов, Христо Ставрев и Димо Тенев, а за контролна комисия: Димитър Костадинов, Колю Иванов и Колю Габарев.

Певци при храма не е имало, църковни прислужници – клисари също няма, а определен църковен настоятел е помощник като клисар .

Като по-важни църковни празници са Рождество Христово, Възкресение Христово, Благовещение, Гергьовден, Димитровден и храмовия празник.

Важни събития около историята на храма няма. Църквата притежава 10 /десет/ декари нива, която от 1950 г. е в блок на ТКЗС в селото.

От 1935 г. са заведени и водят протоколна, инвентарна, дарова и библиотечна книги, входящи и изходящи дневници, книговодството е редовно.

Към настоящия момент предстои ограждане на църковния двор, за да се пази храма.

Написали историята на 30 декември 1954 г.:

свещеник Александър Попов и свещеник Николай Пенев

Написал горното: о. Максим, председател на храма