История на иконата Св. Богородица „Достойно ест“

Иконата „Св. Богородица – Достойно ест“ се намирала в българската килия в местността Пение, близо до Карея – административния център на Света Гора. Историята на тази икона е свързана с православното песнопение „Достойно ест“.
Чудото се случило през 982 година. Килията обитавали стар монах и послушник. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам . На вратата се почукало. Послушникът не се учудил – в Атон имало много монаси, а в планината живеели отшелници, които понякога слизали при своите събратя. Послушникът се поклонил на непознатия гост, дал му вода да пие и му предложил да си почине. Заедно с госта те започнали да пеят псалми и молитви. Но когато стигнали до „Честнейшую херувим…“ тайнственият гост неочаквано отбелязал, че по техните места пеят тази песен по друг начин, добавяйки пред „Честнейшую…“ думите „Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и матер Бога нашего“. И когато монахът започнал да пее тези думи, иконата на Божията Майка, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. Послушникът помолил госта да запише чудните слова и понеже не намерили никаква хартия и писмени принадлежности, непознатият монах ги начертал с пръст върху каменната плоча, която поддавала под пръстите му, сякаш била от восък и помолил да научат всички християни така да славославят Пресветата Богородица. След това гостът, нарекъл се смиреният Гавриил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Потресен от случилото се, послушникът едва дочакал стария монах, разказал му за тайнствения непознат гост и му показал каменната плоча с думите на молитвата. Старецът разбрал, че в келията е идвал архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в името на Божията Майка.
Старецът и послушникът разказали за случилото се. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят – навсякъде, където има поне един православен престол или живее поне един православен християнин.
По време на турското робство всички борци за политическа и духовна свобода са приемали песента “Достойно ест” като упование и вяра в народното дело. Тя е била и любима песен на Васил Левски. Той запял “ДОСТОЙНО ЕСТ”, преди да отиде на бесилото.