Информационната революция – от каменен надпис до 1000 думи в секунда

През годините на съществуването на човечеството от информационен недостиг се стигна до информационен излишък.
Първи са каменните надписи от преди повече от 3000 години.
След нея се появяват папируси, но съдържанието и се разбира само от елита.
През 1440 г. си появява печатна преса. Книгите тогава се използват за пропаганда, за политика, за порнография.
ХХ век вече имаме телеграф, радио, телевизия. Така недостигът на информация вече е приключил.
С появяването на Интернет влизаме в информационен излъшък. Всеки е медия, има демократизация на публикуването. Тези, които разбират това, стават богати, известни. В социалните медии всеки може да публикува каквото намери за добре.
С появата на Изкуствения интелект (ИИ) никой не смее да предположи до какво ще доведе свръх информираността.

ИИ се развива взривоподобно
През 2005 г. започна да се говори за пръв път на академично ниво за Изкуствения интелект (ИИ).
Когато през 2022 година го пуснаха той започна да създава ново съдържание.
– 2022 GPT-3.5 нивото му като на 5-годишно дете, халюцинира;
– 2024 – 2025 GPT-4,0 – има ниво на мотивиран гимназист. Прави сложни разсъждания, креативност, мултимодалност (способност да разбира и създава не само текст, но и снимки, видео и звук);
– 2026 – GPT-5/ Gemini 3 – Ниво на талантлив PhD кандидат. Притежава дълбоки научни познания, нови открития.

Какво ни очаква?
Дарио Амодей, основател и главен изпълнителен директор на Anthropic, компания за изкуствен интелект, казва: „Представете си държава, пълна с гении, които живеят в дейтацентър и са на разположение 24/7”.
Преди ИИ да достигне тези нива, първият мащабен опит за ред в информационния хаос направи Сергей Брин. Той измисли Google PageRank, който научи машините да подреждат информацията по важност. Днес обаче редът е заменен от алгоритми, които не просто подреждат, а ни управляват.

Как въздейства виртулната реалност върху хората?
Открай време е известно, че хората са податливи най вече на чувствата си. На този принцип са съставени и алгоритмите (това е компютърен код, в който са подредени в последователност стъпки, които описват как да се реши проблем или да се изпълни задача). Те не се виждат от потребителите на социалните мрежи. Алгоритмите не са неутрални, те експлоатират нашата биология, най-вече чувствата ни.

Шестте базови емоции са:
• щастие
• тъга
• страх
• гняв
• изненада
• отвращение
Затова хората са податливи повече на чувства, емоции, а не толкова информация.
От това следва и логиката, че ако създавам нещо, които да не включва някое от тях, няма да работи добре в интернет. Хората се забавляват, възмущават, страхуват и стоят повече в устройството.

Кой се възползва от това?
На първо място – Пропагандата. Тя е прастара индустрия, втората професия в света, но и тя се променя и се развива много бързо.
Пропаганда е целенасочено разпространяване на информация, идеи или послания, чиято основна цел е да повлияе на мнението, емоциите или поведението на хората. Тя не се стреми просто да информира, а да убеди, мобилизира или манипулира аудиторията в определена посока.

Пропаганда 1 има за цел да те убеди в конкретна алтернативна реалност.
Тя се фокусира върху собствената страна, група, идея или лидер и цели да създаде:
• положителен образ;
• чувство за гордост, принадлежност, сигурност;
• доверие в „нашите“.
Примери за това са плакати, които възхваляват успехи, послания от типа „Ние сме силни“, „Нашият лидер е мъдър“ и кампании, които подчертават постижения.
Тук няма директна атака към опонента – акцентът е върху самовъзвеличаване.

Бързо развитие в Пропаганда 2
При нея не е нужно да ти предлага нова реалност, а да те обърква, с алтернативни, алтернативни погледи върху една и съща тема.
„Тя използва човешки психологически слабости и наводнява пространството с безброй противоречиви наративи. Вече се използват и дийпфейк (deepfake) технологии – видео и аудио записи, които изглеждат напълно истински, но са създадени от ИИ, за да ни излъжат. Логика: Нищо не е истина, всичко е възможно.“

„Днес пропагандата има лице и глас – чрез дийпфейк (Deepfake): технологиите – всеки може да каже всичко във видео, без изобщо да го е правил.“

Резултат – парализа на общественото мнение.
„Алгоритмите ни затварят в ‘балони’, Ехо стаи (Echo Chambers), където чуваме само собственото си мнение, подсилено от хиляди ботове.“

Метастазите на пропагандата
Слопаганда (Slopaganda):
Slopaganda – името идва от „AI Slop“ (помия/помия от ИИ) – нискокачествено съдържание, генерирано на конвейер.
Това не е официална научна категория, а по-скоро критичен термин за формат на комуникация, който манипулира мнението чрез стил и „шокова“ енергия, а не чрез обосновани аргументи.

Ключови характеристики
• Кратки лозунги и мемета, лесни за запомняне.
• Емоционална манипулация: страх, гняв, надежда.
• Чери-избор на данни (селективно подбиране само на онези факти, числа или примери, които подкрепят предварително желана теза, докато се игнорират всички останали данни, които биха я опровергали или усложнили.)
• Липса на прозрачни автори/източници; повторяемост между множество акаунти.
• Подсилване на поляризация и „ние срещу тях“.

Каква е разлика от дезинформацията?
При дезинформация се цели умишлено разпространяване на неверни факти. Slopaganda може да съдържа вредни твърдения, но основният фокус е стилът и похватите на манипулация, а не непременно върху това дали всичко е вярно.

Мизинформация
Мизинформация (невярна или неточна информация, която се разпространява без умисъл да заблуждава. Тоест човек може да я сподели, защото вярва, че е истина, но тя всъщност е грешна) обичайно случайна или без намерение да навреди; слопагадата е целенасочено стилово-манипулативна.

Как да разпознавате и противодействате
• Проверявайте фактите: потърсете надеждни източници и контекст.
• Проверявайте източника и автора; има ли ясно идентифициран източник и репутация?

• Бъдете критични към сензационни видеа и графики; използвайте обратно търсене на изображения, факт-чек.
• Сравнявайте с различни гледни точки и експертни обяснения.
• Не споделяйте веднага без проверка; търсете допълнителни свързани източници.
Интересни нюанси
• Slopaganda често постига ефекта с „меметизация“ на посланието, което улеснява разпространението от нерегулирани акаунти или ботови мрежи.
• В някои контексти терминът се използва за критика на медийна грамотност и за подчертаване на разликата между добре обоснована аргументация и повърхностна пропаганда.

Защо това е важно сега (2026 г.)?
През 2022 г. пропагандата беше „една за всички“. Днес, благодарение на модели като GPT-5 и специализирани агенти, тя стана „slop“ – евтина, бърза и автоматизирана. Когато видите пост, който сякаш е написан точно за вашите мисли, вероятно сте обект на 1/1. Когато видите вълна от гневни постове, разделящи хората на „наши“ и „ваши“, това е 1/2.
В ерата на информационния излишък най-ценното ни умение вече не е да откриваме информация, а да я филтрираме. Преди да позволите на една емоция да ви накара да споделите поредната слопаганда, спрете за секунда – в свят на гениални машини, критичното мислене остава последната територия на човека.“