За туризма, за вярата и времето – II част

Елена Митева

продължава от миналия брой

Скалната църква в Маточина е един от ранните християнски паметници по нашите земи, датирана от Х век. Намира се в м. Декили кая – Продупчен камък . Сводестият коридор е с дължина 4.40 метра, ширина 3 метра и височина 3.5 метра. Вътре църквата е правоъгълна, 7х9.85 метра, с височина 5 метра и засводена отгоре. На източната стена няма абсида, а три ниши на два метра над пода.
Скалната църква се нарича още „Ветата църква” и представлява свято място. Тук също има аязмо и от камъка капе целебна вода в самата черква само на празника на света Еленка и Костадинка. С нея лекуват очите си местните хора, свещи палят, пари оставят. И курбан са колили, и панаир е имало, но днес тук живеят едва 7 човека. Не че вярата е секнала, но е трудно за стари хора да идват тук да колят агне за курбан днес. Според стари разкази на предците тунел от тази църква стига чак до центъра на Одрин. Времето обаче и него е затрупал така, както една по една се превръщат в пръст изоставените къщи, изпълвани някога с човешка глъч и веселба.
На 1.5 км на север от селото се намира свято място, наречено Гебек кая или Бизицата. Това е висок около 3 метра камък, до него още един, по-нисък. Вярва се, че това са фигурите на бременна жена и дете. Вкаменили са се, защото майката е прегрешила пред Господ и хляба. Според възрастните хора от селото проклятието идва от Всевишния или от света Богородица, защото майката е осквернила светостта на хляба като с пазлама /вид баница/ избърсала детето и затова е наказана. Говори се, че в гърдите й имало злато, но се страхували да пипат там. Ако се съди по не малкото иманяри, които вече свободно бродят из граничния район, вярата им е отстъпила място на алчността им за злато и богатство , макар че това свято място за сега се е запазило и е нагледен урок какво се случва, когато се нарушава култа към хляба.
Южно от с. Варник е стръмното бърдо Курт кая. Легенди разказват за закопаните богатства на Кара Колю и поп Мартин, които са намирали убежище в подземните пещери и дупки във варовитите скали.
Религиозността свързваме с духовната същност на човека, но все пак тя си има и материални измерения. Това са култовите паметници, свързани с християнския и предхристиянския период. Районът на Свиленград е заселен от дълбока древност, оттук преминават и се пресичат преди и сега основни пътища. Запазените обекти могат да привлекат представители на религиозния и поклоннически туризъм, стига да има път до тях. А Свиленград би могъл да бъде изходна точка и място на пренощуване и прехрана по посока на еднодневни турове с религиозна цел. Свиленград и региона е палитра от различни епохи и вярвания. Скалните църкви са уникални между тях. А религиозността е била мотив за пътуване още от древността. Само пътят, загубил се в миналото, не допуска туристи до тези места.

край