За Св. Димитър Сливенски

30 януари 1841 година. Тъмни облаци са надвиснали над Сливен. Сутрин е. Площадите и улиците все още са пусти. Изведнъж в ефира над града се чува вой на зурни и тъпани. Въоръжен турски отряд извежда от зандана младеж, окован в железни вериги и с вързани отзад ръце. Този младеж е бил свети Димитър Сливенски.
Той е малко известен в православната агиография. Роден е на 9 октомври 1818 г. в Сливен, в семейството на много бедни християни. В житието му четем, че бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения, пеел прекрасно и знаел наизуст много от църковните песнопения. Отличавал се с будна памет и физическа красота, затова турският чорбаджия, при който бил чирак, искал да го принуди да се отрече от православната вяра и да стане мохамеданин. В житието подробно са описани всички опити на турците да го принудят да стане вероотстъпник, както и премеждията, които е преживял. Като не успели, те го осъдили на смърт. Тъй като смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена и от Цариград, цяла година св. Димитър лежал в затвора, измъчван, без някой да може да облекчи съдбата му. Потвърждението на присъдата пристигнало със следния текст: ”Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу, или в църквата, и ако поиска това последното, тогава да се изпълни смъртната присъда”. В отговор на това решение на Цариград св. Димитър казал: „Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на св. Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!“
Водели го из сливенските улици като голям престъпник, а св. Димитър вървял спокойно и покланяйки се на срещнатите християни, казвал: ”Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!” Стигнали пред централната градска фурна. Поставили го на колене. Палачът замахнал с ятагана и главата на мъченика паднала на земята. Буйна кръв потекла от обезглавеното тяло, която попила в рохкавата пръст.
Безжизненото тяло на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката. Влиятелни сливенски християни обаче успели да склонят кадията и погребали по християнски светия мъченик в двора на Дохиарския метох в Сливен. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под светия Престол на катедралния храм „Св. Димитър”. По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, където се намира и до днес.
Св. Димитрие, моли Бога за нас, грешните! Амин.