За мен „вкъщи“ е тук в село

Господин Ятакчиев, какво Ви накара да напуснете добре платената си работа в комплекса „Марица Изток“ и да се захванете с делата на родното си село Орешник?
Основната причина за това ми решение е тази, че аз обичам родното си село. Навсякъде и по всякакъв повод винаги казвам, че за мен „вкъщи“ е тук в село Орешник. Тук съм израснал, от тук са ми всичките спомени от детството, от училище, което за съжаление вече не съществува, оттук са ми приятелите.
Реших да кандидатирам, защото виждах, че тук постепенно отмират традициите, селото запада и нещо трябва да се промени. Разбира се, за да има положителна промяна и развитие, ще трябва много време и желание, макар че общо взето това ще е трудна работа.
Само по себе си един селски кмет не може да реши генералните проблеми – обезлюдяването, липсата на работни места, перспективата за развитие, инфраструктурата, но трябва да се опита и да се започне от някъде.
Решението да се кандидатирам за кмет взех сам, споделих го единствено с близките си и двама-трима приятели. Благодарен съм на господин Божинов, че разбирайки за това ми намерение ме поканиха и включиха в тяхната листа. Дали това ми начинание е добра идея, предстои да разберем. Надявам се да е така.
Според мен селото имаше нужда от нов човек с нови виждания, идеи и амбиции за неговото развитие и реших да пробвам. Надявам се и вярвам, че ще получа подкрепата на общинското ръководство, за да реализираме много от нещата от които Орешник и неговите жители имат нужда.

Кои според Вас са най-големите проблеми на селото и в какво състояние го заварихте. За какво най-често идват при Вас жителите на селото. С какво като проблеми Ви занимават?
Общо взето не мога да кажа, че нищо не е правено в селото, но това са неща на парче, които не променят генерално нещата. Асфалтирани са по някоя улица през годините, има направена частична канализация, детски площадки и това е.
Голям пропуск според мен е това, че не са правени редовно събрания или срещи с хората, на които да се обсъждат с тях проблемите на селото, да се чуват предложенията им и да се търсят решения. Занемарени са празниците в Орешник, има неща, които с помощта на хората могат да се свършат, дори и със събрани от самите тях средства.
Ето сега например хората искат да съберем средства, да закупим мрежа, да възстановим оградата на гробищния парк и да го разширим, защото, казвам го със съжаление, той вече не стига и пак за съжаление той се оказва може би едно от най-важните места в село.
Чешмите, които се намират в селото и които са направили нашите предшественици имат нужда от освежаване и ремонт. Много улици се нуждаят от преасфалтиране. Чистотата в селото не е на добро ниво и други неща, които надявам се с помощта на общинското ръководство да решим постепенно.

Кои са въпросите и проблемите, с които най-често Ви занимават Вашите съселяни и кои са най-неотложните от тях, с които смятате да започнете? Има ли конфликтни въпроси между самите жители, с които да Ви занимават?
Най-често поставяните въпроси за уличното осветление и както споменах за Гробищния парк. Всеки си има проблеми и гледа да ги сподели с мен. Да потърси помощ или решение или както се казва на шега, поне да му олекне, че ги е казал, че е имало кой поне да го изслуша. Най-неотложните за които вече и споменах това са ремонта на Гробищния парк и чешмите, вътре в селото, най вече тази, която наричаме „Хорищенската чешма“ и тази, която е до бившата селска баня.
Вярно е, че по проект се направиха хубави неща за чешми извън селото или в неговия край, но лошото е че я няма водата – няма сняг, няма откъде да се налеят водоизточниците и това ще е голям проблем отсега нататък.
За улиците вече споменахме, но за да се направи това, трябва най-напред да се подменят тръбите от водоснабдителната мрежа. Доколкото знам има проект и то одобрен за това и ако това стане, тогава трябва да се направи асфалтиране, защото другото е просто безсмислено. Аварии редовно се получават и асфалта ще стане дупка до дупка.
Друг основен, проблем е липсата на канализация. Вярно направи се някаква частична такава, но това не решава цялостно проблема на жителите на Орешник. Друг въпрос е този за липсата на обществен транспорт. На времето през селото минаваха над 10 автобуса ежедневно, сега е само един. Вярно е, че повечето хора имат коли, но обществения транспорт явно е необходим и сега.
Що се отнася за междуличностните конфликти за радост няма големи и сериозни такива. Имаше няколко със спор за животни най-вече но мисля, че ги решихме в интерес на всички страни. Хубавото е, че поне засега няма престъпност, кражби и други произшествия тук.

Как по-младите хора, които са с произход от тук, контактуват с Вас. Какво би ги накарало, ако не да се завърнат, то поне да си идват по-често „вдома“, както казахте?
Откровено казано обаждат се, срещаме се с тях, интересуват се какво ще става в бъдеще в селото. Предложенията им са за изграждането на някакъв, макар и малък парк за отдих с детска площада, игрище и друг атракции в него. Много от тях заедно със семействата си редовно се връщат тук и искат да има къде да отидат с децата си, където ще им е интересно и полезно за свободното време. Това може да бъде и добро начало за повишаване на интереса към живота тук.
Но за да стане цялостното обръщане за живот не само тук, а в цялата община са необходими много неща, които трябва да се свършат най-вече от държавата, за да се спре и преодолее демографската катастрофа, да се осигури възможност за трудова реализация и нормален живот на хората и най-вече на младите, за да се връщат към корените си.

Иван Ятакчиев е кмет на с. Орешник от три месеца. Роден е през 1980 г. Основното си образование завършва в училище „Кирил и Методий” в селото, а средното – в СУ „Д-р Петър Берон” в Тополовград. Има две висши обра- зования от Техническия университет в Габрово. Бакалавър по специалност „Компютърна технология в машиностроенето” и Магистър по специалност „Електроенергетика и Електрообзавеждане”. До избирането си за кмет работи като механик минни машини в комплекса “Марица Изток”. Семеен, с едно дете.