За завръщането на честните мощи на Св. Йоан Рилски Чудотворец

На 1 юли Българската православна църква чества връщането на мощите на Св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
През 1469 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Това се превръща в едно от най-значимите събития в духовната история на България, мощна изява на несломения български дух в първите години на турското робство. Турските власти разрешават със специален ферман пренасянето на мощите на светеца и по никакъв начин не възпрепятстват шествието до самия му край.
Тържественото събитие по разкази на очевидци описва 10 години по-късно единствено средновековният книжовник Владислав Граматик в своята „Рилска повест“. Манастирското братство се обърнало с гореща молба към царица Мария, дъщеря на Георги Бранкович и жена на султан Мурад II, да издейства от съпруга си разрешение мощите на Свети Иван Рилски да бъдат върнати в Рилската пустиня. Тя с умиление погледнала на тази просба и като се застъпила за това пред мюсюлманския самодържец, получила неговото позволение.
Дълъг бил пътят от Търново до Рила планина, но голямо било и тържеството навсякъде, където раклата с мощите била посрещана. На 30 юни литийното шествие достигнало и до портите на обителта на Рилския светец. След като братята Йоасаф, Давид и Теофан (възродили Рилския манастир след запустяването му през 15 в.) отслужили всенощно бдение и благодарили в светата литургия на Бога за великата милост, която излял над тях, установили следващия ден – 1 юли, да се отбелязва тържествено за спомен на това голямо събитие. То положило ново начало на съществуването на обителта. В същия ден Църквата почита светите безсребърници Козма и Дамян, а храма в с. Доситеево чества своя покровител.