“Дъждовни очи” е една изповед за любовта и спомените

Екатерина Митру е автор на първата си книга със стихотворения „Дъждовни очи“. Тя е издадена през 2025 година и съдържа 38 стихотворения. В нея пише за морето, кипарисите, лодките, капитаните, за любовта и мъжете – ангели в нейния живот.
Екатерина е българка, но от дълги години живее в Гърция.

Какво ви вдъхнови да напишете „Дъждовни очи“?
Моята книга,, Дъждовни очи“ е една изповед за любовта, за спомените, за живота ми в Гърция 27 години. Поводът е едно трагично събитие в живота ми, което преобърна философията ми. Реших да възкреся хубавите мигове и преживявания, защото мисля че най -хубавата енергия е любовта.

Защо избрахте заглавието „Дъждовни очи“? Какво символизира то за вас?
Дъждовни очи“ са очи, които са плакали…Нарекох ги,, дъждовни „, защото както дъждът пречиства природата, така и плачът пречиства човешката душа и тя става по -красива…

В книгата присъстват теми като морето, кипарисите, лодките, капитаните. Каква е връзката ви с тези образи и места? Имат ли те специфично значение за вас?
Темите са: морето, капитаните, лодките, кипарисите, любовта -това е слънчевият пейзаж на Гърция. Морето е моята карма. всяко лято бях във Варна – родния град на баща ми капитан Михаил. Гърците си имат Капитан Михали, А аз си имам Капитан Михаил – баща ми.

Любовта е централна тема. „Мъжете – ангели в нейния живот“ – това е много интригуващо. Бихте ли разказали повече за тяхното присъствие и роля в поезията ви?

Почти всички стихотворения са любовни, еротични, посветени на мъжете – ангели в живота ми. На баща ми Капитан Михаил посветих, „Небесни капитани „, на съпруга ми Димитри, “Едно сиртаки“, на сина ми – цялата стихосбирка. Тук са и всички мъже, които са ме обичали и закриляли и са ми дали много любов.

Има ли конкретно стихотворение в „Дъждовни очи“, което е най-близко до сърцето ви и защо?
Обичам всички стихотворения. Ако трябва да избера ще посоча ,,Мъртво вълнение“ , „Небесни капитани“ и разбира се „Дъждовни очи“.

Какво послание искате да предадете на читателите с тази книга?
Посланието ми е любов. Бих искала да цитирам думите на една моя почитателка „Когато чета вашите стихове се намирам до морето и съм влюбена“. Това казва всичко.

Вие сте от Карнобат, а дълги години живеете в Гърция, как животът ви там повлия на поезията ви? Има ли специфични гръцки елементи или влияния в творчеството ви?
Как съчетавате българската си идентичност с живота в Гърция? Отразява ли се това в поезията ви?
Поезията ми е силно повлияна от любовта ми към двете държави в моя живот България и Гърция. На моята малка слънчева Итака – Карнобат посветих „Екранът на живота“, а Гърция присъства на всякъде с музиката, с морето, островите, с любовта.

Какъв е процесът ви на писане? Имате ли специфични ритуали или предпочитано място за писане?
Поезията е моят тих пристан. Обичам да пиша до морето, в някое заливчето с евкалипти и кипариси. Морето и поезията са моите терапевти.

Какво ви липсва най-много от България?
От България ми липсват приятелите, роднините. Но аз пътувам почти всеки месец до Харманли, където е леля ми и братовчедите ми и пазя спомени от детските ми години.

Ако трябва да опишете себе си с три думи, кои биха били те?
Да се опиша в три думи? Силна, упорита, и авантюристична. Обичам рискове и предизвикателства. Целият ми живот е един риск.
На моите читатели желая приятно пътуване с „Дъждовни очи“ в света на любовта.