Дигитална надежда в с. Доситеево: Кметът Митко Вълчев с нов проект
3 минути
Село Доситеево направи поредната решителна крачка към технологичното бъдеще с откриването на нов дигитален център. Това стана, след като нов дигитален клуб отвори врати сградата на читалище „Архимандрит Доситей – 1908“, с. Доситеево. Новият център е оборудван с 2 лаптопа и предлага безплатен достъп за до интернет пространството. Той е реализиран благодарение на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Архимандрит Максим отслужи тържествен водосвет за здраве и пожела технологиите да служат за добро.
Новият център бе открит от кмета на селото Митко Вълчев и кмета на общината Мария Киркова, пред предимно възрастната аудитория, останала в селото.
В новият център от децата и учениците до пенсионерите и хората в неравностойно положение ще могат да получат консултация и да придобият ценни цифрови умения за ежедневието.
Защо два лаптопа са важни в 2026 година?
Макар за градския човек 2 лаптопа да са незначителна придобивка, за малко населено място това е опит за оцеляване в модерния свят. Овладяването на цифрови умения тук не е въпрос на кариера, а на оцеляване – за плащане на битови сметки, записване на час при лекар или просто за видеоразговор с близките. Тази инвестиция е значима, защото показва, че дори в най-малките точки на картата правото на информация и връзка не трябва да бъде лукс.
Традицията продължава
Това не е първият път, когато компютрите и интернет стават обществено достояние в това село. В края на 2010 година тук бе оборудван кабинет с няколко компютъра. Чрез тях баби и внуци от чужбина вече ще могат да си общуват директно през скайпа, а по-напредналите ще могат да щурмуват кибер пространството.
Новата придобивка бе в една от стаите на читалище „Архимандрит Доситей – 1908“, а лентата му тогава официално отрязаха кметът на селото Митко Вълчев и Владимир Кисьов, член на Управителния съвет на фондация „Лале“.
Кметът Лисков, който присъстваше на церемонията, каза: „Моят принос в това дело бе да кажа на вашия кмет „Действай!“.
След официалното откриване някои баби се престрашиха и седнаха зад клавиатурата. Помагаха им по-младите. Макар че се чувстваха неловко, някои от тях не скриха амбицията си да се научат да работят на „тая пущина“, както нарекоха компютъра
Не им бе ясно как младите в чужбина сега ще ги открият и на село, но младежи-доброволци им обещаха да се погрижат за това.
Докато бабите се наредиха на опашка да седнат пред компютрите, нито един дядо не се престраши да направи това. Някои от тях наблюдаваха откриваното отстрани от кръчмата.
