Борис Борисов: „Винаги се радвам, когато се прибирам в родния край“

Господин Борисов, как се чувствате в родното място?
Както винаги добре и винаги се радвам, когато се прибирам в моя роден край и се видя с роднините си, приятелите и близките хора. А както виждам, събора тръгна добре, хората се забавляват на този празник. Както виждате, времето също е с нас и този слънчев и топъл ден сякаш е забравен от лятото и подарен на хората за събора в с. Мрамор.

Поздравявам Ви за празника, Вие няма как да не сте съпричастен, още повече, че майка Ви като кмет на селото е главният организатор.
Да, така е. А виждам, че госпожа кметът Живка Христова (усмихна се) вече е преодоляла притесненията и напрежението във връзка с подготовката на събора и се весели от душа и сърце. Просто не пропуска нито едно хоро и както се вижда е добър танцьор и хората също с удоволствие се хващат на хорото. На-дявам се този събор да бъде една дълга поредица от събори за хората от това прекрасно сакарско село – Мрамор.

Дано да е така! Хората от с. Мрамор наистина заслужават това. Сега обаче нека да поговорим малко и за Вас. Къде се намирате, какво работите, въобще, какво ново и интересно при световния шампион по самбо Борис Борисов?
Директор съм на най-голямото спортно училище в България – СУ „Ген. Владимир Стойчев“ в София, което в началото на тази учебна година, през месец септември отбеляза своя 50-годишен юбилей. Кулминацията по честването се състоя на 26 септември 2024 г. в Народен театър “Иван Вазов” с тържествен спектакъл и концерт. Събитието уважиха трите олимпийски шампионки Таня Богомилова, Мария Грозева и Румяна Нейкова, а също така министърът на младежта и спорта Георги Глушков и зам.-министърът на образованието и науката Таня Михайлова.
Работата ми като директор е много натоварена. Ежедневно решаване на важни проблеми и осъществяване на координационни действия между клубовете, с които работим. Много ми помага в дейността ми и фактът, че съм минал през всички нива на училището – ученик, добър спортист – световен шампион, учител и сега директор.

Можете ли да кажете колко и кои са най-добрите български спортисти – олимпийски, световни, европейски и други шампиони, възпитаници на училището или поне на някои от тях?
Те са стотици и едва ли ще мога да спомена всички от тях. Например Весела Лечева – петкратна световна шампионка, Кирил Терзиев – бронзов олимпийски медалист, братята боксьори Кубрат и Тервел Пулеви и още стотици, както казах, няма да мога да изброя всички.
Вие бяхте един мандат и общински съветник в ОбС – Тополовград. Защо прекратихте тази си дейност?
Твърде голямо е разстоянието между София и Тополовград и не се чувствах пълноценен. Все пак най-добре е за един съветник да живее на територията, на която е Съвета. Да е ежедневно с хората и техните проблеми, за да може да защитава най-добре интересите и проблемите им. Прецених, че не мога от разстояние да съм полезен на моите земляци. Най-добре е да се занимавам с това, в което мисля, че съм добър – сферата на спорта.
Благодаря Ви за отделеното време, желая ви успех във всичките Ви начинания.
И аз Ви благодаря за това, че проявихте интерес към моето родно село Мрамор и хората от него в този прекрасен слънчев ден, и разбира се и към мен самия. Желая успех на Вас и медията, която представлявате.

Борис Христов Борисов е роден на 7 юни 1984 г. в Тополовград. Баща му е от с. Мрамор, а майка му от с. Срем. Учи в СУ „Ген. Владимир Стойчев“ – Спортното училище на София, на което сега е директор. Световен шампион по самбо от Япония през 2014 г. Един мандат общински съветник в ОбС – Тополовград.
Почетен гражданин на Тополовград. Семеен, с две деца.