Занаяти, практикувани в миналото бяха представени на изложба

Древните занаяти, които се са практикували в Харманли бяха представи на изложба в Исторически музей – Харманли. Тя се нарича „Бит и занаяти в Харманли и региона” и се организира във връзка с инициативата “Европейски дни на наследството” през месец септември и настъпващия есенен панаир „Карабаа” през месец октомври.
На нея чрез артефакти са представени занаятите, които са практикувани в Харманли. Уредникът Татяна Димитрова обясни на гостите за земеделието, което се е практикувало масово. То е свързано с обработка на земята – оран, сеитба, жътва и вършитба.
Други поминъци, и то много важни за Харманлийско, са бубарството, тютюнопроиздоството и животновъдството.
Риболовът в Харманли и в региона се упражнява по реките Марица и Олудере.
Пчеларството не е основен поминък, но се е практикувал.
Най-голям разцвет на медникарството тук има по време на Възраждането. Бакърджиите доставяли медта на листове чак от Цариград.
Коларо-жлезарството е един от най-старите занаяти, а арабаджиите (коларите) правели коли и каруци.
Един от най-старите занаяти в града е караабаджийството. В чаршията отваряли дюкяни, терзиите — кроячи и шивачи на дебели домашни платове.
Друг занаят, свързан с преките нужди на населението, но появил се по-късно, е папукчийството.
В Харманли се развива и сапунджийството.
В ония години в града работят и някои други занаятчии – въжари, мутафчии (козинари), появяват се и седлари, подковачи, марангози (дърворезбари), но те не получават широко развитие.
През октомври, едновременно с панаира „Карабаа“ на Българския кър в полето, край река Олудере се е провеждал говеждият панаир – Хайван пазар. На него стопаните продават добитъка, който им е излишен през зимата. „Пазарлъкът“ е част от удоволствието.