Весела Манолова: “Търся щастието, което ми го дава сцената”

Весела, ти си приета в НАТФИЗ най-атрактивната специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. От Харманли към това изкуство са тръгнали едни от най-добрите български артисти и ти продължаваш този път. Как мислиш да се справиш?
С всички сили ще продължавам да бъда себе си, ще играя себе си.

Кои са ти кумирите от българските артисти?
Сред българските нямам такъв, а от световните, от младите, харесвам Марго Роби, много добра, играе във филми на Тарантино. Много я харесвам.

А от режисьорите?
Тарантино ми е много интересен, макар че е много сложен.

Кой ти беше най-трудният от трите изпита, на които се яви?
Изпитите за актьорско майсторство за драматичен театър бяха три и се проведоха от 1 до 7 септември. За самото кандидатстване ми трябваха материали от драматичен монолог, откъс от проза, басня, стихотворение, песен и танц. Пред комисията представяш един, който ти си избрал. Те те изслушват, не те прекъсват, след което ти поставят оценка. На първия кръг имах оценка 3, 50, като най-високата беше 4.
На втория кръг комисията ти казва кой от твоите материали да представиш. На мен ми поискаха стихотворение и комедиен монолог. Стихотворението бе на поета и литератор Ани Илков „Картина“, а монологът от „Суматоха“ на Йордан Радичков, на третия крокодил. И там оценката ми бе 3,50.
Изпитващи бяха преподавателите Пейко Господинов и Маргарита Младенова, а изпитите продължиха до късно вечерта.
На III кръг се представих с песента на Алиша Кийс Falling.

А танцът?
За танца едно момче от четвърти курс, специалност „Драматичен театър“ ми помогна в последния момент, защото нямах подготвен. Предишния ден около 20:30 ч. излязоха резултатите, а на другия ден аз трябваше да се явя с танц, а нямах. Бяхме в парка събрани и той ми предложи да отидем в НАТФИЗ посреднощ и там измислихме танца. Получи се много добре.

Коя роля би желала да изиграеш най-напред?
Роля…, от класиките, може би. Ирина от „Три сестри“ или Соня от Минчо Банев…
Обичам театъра, обичам повече живото изкуство. Самата емоция е много по-силна, когато е на живо.
Живото изкуство е по-сериозно, много по-сложно, много по-хубаво.

Кажи ми един твой любим филм.
I oririns с режисьор Майк Кейхил.

Какви са ти очакванията, смяташ ли да играеш в театър или в телевизионни филм? Докато учиш, надяваш ли се някой режисьор да те забележи?
Ще бъда в класа на Маргарита Младенова, която е и режисьор, и основател с Иван Добчев на театър „Сфумато“.
На самата академия постоянно се лепят плакати за конкурси, където може да се кандидатства. Така че ще имам възможности.

Разкажи ми кога започна да се занимаваш с това изкуство, от кога са първите ти стъпки?
Започнах в детската школа при Иванка Шекерова. Преди това бях при Иванка Моллова в училище „Отец Паисий“. Играла съм от много малка, винаги съм играла. Като 10, 11-годишна заедно с други деца правихме концерти на улицата. Там ние сами си измисляхме скечове. Може би винаги съм имала влечение към театъра.
Последната година бях в хасковския театър при Стефан Цирков. Участвах в представлението „Ботев страната на поети“.
В община Харманли постоянно ме канят на концерти като водеща.

Защо реши да кандидатстваш в НАТФИЗ?
Защото това искам да правя през живота си. Искам да играя по сцени. Казва се, че нямало пари в тая работа. Аз не търся пари, търся щастието. Търся това, което ми харесва и ме прави щастлива. Само в НАТФИЗ кандидатствах.

Искаш ли да се снимаш в телевизионен филм?
Да, бих искала. Ще ми бъде интересно.

Спомена, че сега участваш в снимките на филм…
Участвам в едно малко филмче, където играя ролята на Гергана и то наскоро ще излезе.

Това дебют ли ти е пред камера?
Да.

Гледала ли си се на видео, когато си участвала в различни постановки, харесваш ли се?
Да, винаги си харесвам ролите. Това е моето място.
Накрая искам да благодаря на хората до мен и на приятелите ми. Въпреки че никой от семейството ми не се е занимавал с изкуство и актьорско майсторство, те ме подкрепиха и съм им много благодарна.