Уникални дърворезби на харманлиец красят домове по целия свят

Димитър Стратиев е самоук майстор, който вече 17 години изработва от дърво различни фигури, пана, релефи. Неговите произведения красят домове по целия свят.

От кога започна да се занимаваш с това изкуство?
През 2000-та година бяха най-големите пожари. Аз съм от село Белица и тогава изгоряха всички баири, по които съм израснал. Там съм ходил, пасял съм овце, бил съм воловар. Още като дете съм си дялкал разни фигурки, пискуни, дудуци.
След пожара се показаха корените на дървената и аз тогава реших, че това което е дадено от природата – красотата, по някакъв начин трябва да се пресъздаде в изкуство.
Така почнах да вадя корени, обработвах ги и оформям фигури, които виждам в тях.
Запали ме Добри Павлов, художникът. При него видях скулптури. Той ме въведе в началото.
Голямата ми снаха ме научи да работя с интернет, където гледам много. Постепенно почнах да се усъвършенствам и да работя с бряст, липа, круша и други подходящи дървесни видове.
Материал купувам и от лицензни производители, от борса от Пловдив, а основно дърветата ги намирам от хора, които си вадят разрешителни за рязане на орех.

Как избираш сюжетите?
По интернет си харесвам хубава картина, по мой вкус, слягам я пред мен и я пресъздавам в същия вид. Имам различни папки, с хиляди снимки

Предпочиташ ли някаква тематика?
Да любимата ми тема е ловната. Правя птици, вълци, кучета, ловци. Таблите със скулптури са мой специалитет. Много хора искат точно такива неща.

Кои фигури се правят по-лесно и кои–по-трудно?
Силата ми е в животните и птиците, но се справям и с иконите. Те са най-труди, понеже трябва да спазваш каноните и пропорциите 1:1. Не може да ги изменяш.

Колко предмета си изработил?
При мен всичко е уникално и не се повтаря. Всяко едно нещо се прави с дни. Поне една седмица до две, в зависимост от сложността.
Изработил съм над 500 различни скулптури, икони, пана, берелефи, цветарници. Имам налични само 5.
Не съм снимал всички. След като направих страница във фейсбук, тогава почнах да ги снимам.

Първият експонат спомняш ли си?
Да. Това е едно соколче, което стои на камък. Пазя си го и до днес. Знам точно откъде е изкаран коренът. В него тогава видях птицата.

За колко време го направи?
Работих по него повече от 10 дни. Сега мога да го направя за един – два дни.

Каква технология използваш?
Използвам за грубата част машинки, а за фината – длета, комбинирам ги. Аз съм майстор самоук, никой нищо не ми е казвал. Никого не съм питал.

Имаш хора, на които предаваш занаята си?
Имам двама сина, но никой не подхваща, но има едно момче от Хасково, което се запали, и му помагам с всяко едно нещо, с материали, с наставление.
Запознахме се на пазара в Димитровград. Въртеше се около мен. Един ден идва при мен и казва: „Искам да ме научиш“. Казах му: „Много ми е драго“.
Големият ми син ми помагаше, но замина за Германия със семейството си и едва ли ще се върнат.
Имам много приятели, на които постоянно нещо им подарявам. Ако е нещо по-хубаво, го изпращам на децата в Германия, където това изкуство се цени повече. Мои произведения има в Испания, САЩ, Германия и Англия.
Това ми е хоби и забавление. В България с изкуство не можеш да преживяваш – трябва да имаш и друг занаят.
По поръчки не работя, отказвам, защото това вече не е занаят, а се обръща на производство.
В основното училище ми викаха момче за всичко. Ако едно длето не можеш да наостриш, значи нищо не можеш да направиш.
Толстой казва: „Изкуството е предаване на чувства, но художникът без да има талант, не може да чувства.“
Талантът е дар Божи и всеки може да го има, но умението се създава с много труд и постоянство. Когато сложиш една картина пред себе си и имаш изградено самочувствие, можеш да направиш фигурата с лекота и с точност. Но това се постига с много труд.