Тракийци поискаха Турция да признае геноцида на българските бежанци

„Историята на страната ни свенливо премълчава трагедия на тракийските българи през 1913 година.“ Това каза Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) на националното тракийско поклонение „Ден на тракийската памет“ в Маджарово. То се състоя в събота, 30 септември, и бе посветено на 104-годишнината от разорението на тракийските българи. На него присъстваха хиляди техни потомци от цялата страна.
Свещеници отслужиха панихида за душите на починалите, а в знак на признателност на пантеона бяха поставени венци и цветя от събралите се. Почит отдадоха депутатите Николай Динков, Виолета Желева, Георги Станков и областният управител Станислав Дечев.
Председателят на Тракийския институт професор Васил Проданов нарече събитието преди 104 години първият геноцид на XX век. „Етническата чистка и холокоста се отбелязва от целия свят, отричането на тяхното съществуваме в повечето страни в Европа се смята за престъпление и се преследва от закона.”
Красимир Премянов отново припомни, че зверствата, случили се преди 104 години трябва да бъдат записани в учебниците, а страната, която ги е причинила, да се извини на българския народ. „Това рано или късно българските власти трябва да поискат от турските. „Нека белите петна в учебниците по история бъдат попълнени с нашия неугасим спомен, нека младото поколение да знае, че никой не подарява свободата, каза той.
От СТДБ ще поискат по време на европредседателството България да постави въпроса пред Турция за признаване на извършения от Османската империя геноцид над българските бежанци през 1913 година.
Много тракийци организираха редица прояви, свързани с поклонение пред паметта на стотици хиляди загинали и прокудени от родните си места. В памет на кървавите събития, станали преди 104 години, потомци на тракийските българи минаха по пътя на дедите си в Беломорска Тракия.

Според Карнегиевата анкета около 60 000 българи са били избити през 1913 година

Сражението при Фере, Гърция, е станало на 23 септември 1913 година, а убийствата в долината Армаган – на 25 септември. Така е записал Любомир Милетич в книгата си за разорението на тракийските българи. Разказите в нея са на свидетели и участници в кървавите събития през 1913 г. Край старата църква и сред крепостните стени на Фере потомците на трайкийските българи отдават почит на дедите си. Тук живи са били изгорени няколко десетки българи.
По време на трагичните събития през 1913 г. Западна Тракия е подложена на разорение и изтребление от три действащи сили: организираните башибозушки отряди гюмюрджинските автономисти и редовната турска войска. Към тях трябва да се прибави и мълчаливото съдействие на гръцкото население и гръцката армия.
Походът на турските сили на запад от Марица, става по цялото течение на реката от Дедеагач (Александрополис) до Свиленград. Те най-напред навлизат в района на Димотика и Софлу. Турците ги нападат с дивашка злоба, а след 20 юли подлагат населението на истински погром. Най-много пострадват селата Башклисе, Малък и Голям Дервент, Каяджик, Мерхамлъ, Янурен и Кутруджа.
Село Голям Дервент, подпомогнато от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов, се защитава дълго и пада чак в средата на август.
По това време в Дедеагач се събира голям брой прокудени от родните им огнища бежанци от всички околни български села. Обезумелите от ужас те оставят след себе си изгорени къщи и непогребани близки и търсят спасение от турските безчинства в западните консули, които обещават да ти спасят . Когато се убеждават обаче, че турските власти имат грозното намерение да унищожат българите, консулите оттеглят гаранцията си за спасението им.
На 23 септември турците влизат в Дедеагач и подкарват с бой и ругатни народа към Фере. Нещастните бежанци тръгват с многобройната си челяд и добитък. Тия, които от умора изостават, безмилостно са убивани с ятагани и приклади на пушките.
Когато на 23 септември турците подбраха народа с бой – разказва очевидецът Мавер Калоянов Двамата войводи Руси Славов и Димитър Маджаров разбират за пъкления план на турците и без да се колебаят, вземат единствено вярното решение – да му се притекат на помощ с четите си.
Според поред Карнегиевата анкета около 60 000 българи са били избити при прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната разслелваща комисия започва работа веднага, след края на Междугалактическа война и събира свидетелства от очевидци на събитията от опустошените райони.