Стоянка Мутафова „Симеоновградчани са много добра театрална публика“

За празника на Симеоновград на сцената на читалище ,,Развитие” Стоянка Мутафова и Васил Попов представиха пиесата ,,Молба до Господ”. Сюжетът бе актуален и в основата му бе изкушението на днешния човек към бързо забогатяване. Подхвърлени 500 хил. лева на едно средностатистическо семейство кара отношенията между тях, градени в продължение на десетилетия, в рамките на час да ескалират до крайност.
Блестящият талант на двамата опитни артисти – Ст. Мутафова и В. Попов успя да накара зрителите да станат съпричастни към проблемите на фамилията. В крайна сметка разумът надделява и номерът на сатаната не минава. Накрая всички си отдъхнаха, когато пиесата завърши с хепиенд. Веднага след представлението на сцената излязоха млади хора, които танцуваха заедно с актьорите.
И двамата бяха любезни и отделиха няколко минути от времето си, за да споделят своите впечатления от симеоновградската публика.

Госпожо Мутафова, на Вас са ви задавали хиляди въпроси, а моят конкретно е: С какво Ви впечатли симеоновградската публика?
Много е приятно тук, хората са мили и сърдечни. Какво да Ви кажа, тук сте по-отдалечени и виждам как хората ни се радват. Като дойдем в малките селища, хората са ни благодарни, а и ние сме им благодарни, като гледаме с каква радост и ищах ни посрещат.

Това значи ли, че и друг път ще дойдете тук?
Ще дойда, как няма да дойда, след като ме поканят?

В постановката конфликтът бе между моралното и материалното. На Вас как Ви се вижда света?
Ние ратуваме за моралното и сме скромни хора, затова не съжаляваме, че тези пари си ги взе сатаната. Това са мръсни пари, с които не се изцапахме. Като всички хора имахме едно такова изкушение, но то умира на бърза ръка. Останахме много щастливи и не съжаляваме никак за загубата на това, което не ни принадлежеше. Мисля, че на земята има още подобни хора, доволни от скромния си живот. Има много богатство, много мизерия и това не е хубаво. Трябва някак си да се оправят нещата, защото това не носи добро за хората.
Тази пиеса е написана за това как хората да бъдат по умерени, как да има за всекиго. То не може да бъде равно, но такава разлика, както е сега, е ненормална, като виждам каква беднотия има. Да не ви говоря за нас артистите. Ако остана само с пенсията, аз ще умра, ако не пътувам и не играя. Ето на тези години слава Богу, държа се. Слава Богу, че сме още на сцената и дано още мъничко да бъдем. Все още не виждам обаче някаква грижа за тези, които си дадоха живота за изкуството.

Доста Ваши колеги от младото поколение предават изкуството, като правят халтури?
Някои го предават за пари, за големи пари. Други наши колеги уважават себе си и работят достойно.

Да изброите някой от по-младите актьори, които харесвате?
Пламен Сираков, Ицо Гърбов и много други. Това са двама талантливи артисти, които много харесвам. Даже сега с Пламен ще почваме да работим една пиеса. И двама са много работни хора и заслужават да взимат добри пари.

Какво ще пожелаете на симеоновградчани?
На симеоновградчани пожелавам да продължават да усещат театъра. Това ценно качество у тях аз съм го разбрала отдавна. Те са една много добра театрална публика.

Само допреди дни бяхте в болница?
Аз излизам от болницата, за да дойда тук, макар че не съм много добре. Даже на сцената го казах ,,Изгоря ми хранопровода, като че ли съм пила Канолин” (тя се бе натровила, като бе пила погрешка този препарат). Не съжалявам, че дойдох до тука, защото знам, че тази публика обича театър, тя е жадна за театър. Въобще, приятно ми е да идвам тук и го правя с удоволствие.

Ако имате 500 хил. лева, какво ще направите с тях?
Аз имам една дървена колибка в Драгалевци. Ще я направя по-солидна и ще живея там. Апартаментът ще го дам под наем.

Васил Попов: “За мен Симеоновград бе приятна изненада”

Господин Попов, как приемате симеоновградската публика?
За пръв път играя тук и имах това щастие да се докосна до тази великолепна публика. Даже малко неочаквана бе реакцията за мен, което бе една приятна изненада и ще я нося в себе си доста време. Слава Богу.
На гражданите на Симеоновград ще пожелая търпение, здраве, сили и дано на 250-годишнината да се срещнем пак.

А ако имате 500 хил. лева, какво ще направите с тях?
Не знам?