Скъпият домат срина цената на патладжана

Като недобра година за региона определят някои зелечукопроизводители сегашната 2016-та. Това се усеща от цената на доматите, която е по-висока в сравнение с тази от миналата по това време. До този момент не е паднала под един лев. Сега този зеленчук се продава от 1.50- до 2.70 лева за килограм.
За това влияе и фактът, че външните домати през тази година закъсняха с излизането си на пазара. Една от причините е, че не се развиват добре. Производителите твърдят, че пръскат непрекъснато, но те пак боледуват, и то масово. Не знаят дали е от жегите, или от градушката, която удари Харманли в началото на сезона.
Този година се очертава като една от най-слабите и за продажби на местна стока. Из магазините се предлагаха главно полски домати, защото българските не се харесваха от потребителите.
За отбелязване е фактът, че цената на розовия и червения домат тази година се изравни. Досега първият винаги е бил с около лев по-скъп. Причината е, че много производители започнаха да го сеят. Той е по-вкусен и по-издръжлив. Плаща се по-скъпо и затова много бахчевани заложиха на него.
Търговците констатират, че всяка година има определена стока, на която цената се срива. Тази година се случи това с патладжана. Едно от обясненията е, че заради недостига на домати, не може да се прави лютеница, в чиято съставка е и патладжанът. Затова и не го купуват. Някои производители се отказват да берат и го оставят на корена.
Цената на зелените чушки също падна рязко. В момента се търси чернена капия. Производителите на зелена вероятно ще я оставят за червена.
Цената на пъпеша към този момент е около 1 лев, но ще падне. Сега на пазара има и гръцки, който е по-скъп.
Вече излезе и добруджанската диня, която е сята на семка и е по-вкусна. Това означава, че местното производство ще закъса, защото от Черноморието ще започнат да купуват от там.
На друго мнение е агроном Тодор Здравков. Според него за производителя няма лоша година, ако зеленчуците се отглеждат правилно. „В Харманли това го правят десетина човека, в Свиленград, около 20, а в Любимец няколкостотин“, обобщава той. Тодор се занимава с този бизнес на частно вече 27 години. Той е категоричен, че в нашия край не се произвеждат достатъчно количество зеленчуци.

„Нито дините, нито доматите са ни качествени,“ според него.
Твърди, че хубава стока не може да остане. „На борсата в Плодовитово се купува всичко, защото пазарът е гладен. Може да е по малко, но се купува“, е неговото заключение. “Тези, които се оплакват от лоша година, обикновено не полагат достатъчно грижи за продукцията си. Първо взимат разсада от всевъзможни места, а той често е от некачествено семе. Подборът на сортовете, устойчиви на болести, е най-перспективният начин за борба с много икономически важни болести по зеленчуковите култури. Често с посадъчния материал се пренасят много болести (мана и меко сипкаво гниене по лука, мана и различни видове гниене по картофите и др.), казва Тодор и продължава: ”Оплакващите се вероятно не са използвали различни препарати, които влияят благотворно на продукцията. Специалистите са категорични, че правилното торене с органични и минерални торове е от съществено значение за опазването на растенията от болести. Например с оборския тор се внасят голям брой полезни микроорганизми в почвата и това в значителна степен допринася за оздравяването й. Обратно, едностранчивото азотно торене е причина за развитието на буйна надземна маса, растенията имат слабо развити механични тъкани и са чувствителни към болести.
Наложително е да се добавят микроелементи. Някои от тях предпазват домата да не гори на слънцето. Трябва да се използват и торове, които имат фосфор, който влияе на цъфтежа и оплождането.
Учудвам се на хора, които си пръскат много пъти лозето, но не и доматите. Цяла зима ядем пръскани домати, а своите не пръскаме”, е мнението на агронома. Според него изразът: „Аз не съм пръскал с нищо” не е хвалба. Трябва да се пръска не само срещу болести, а и срещу неприятели. Веднъж зарази ли се растението, отива си. Има белокрилки, домашен молец, цикада, какви ли не други. А заразата може да стане по няколко начина. Единият от тях е, че след приключване на вегетацията в градината, остават големи количества остатъци – листа, стебла, корени и изгнили плодове. Причинителите на почти всички гъбни, бактерийни и вирусни болести се запазват в тези остатъци и те представляват огромен склад за зараза. Поради това събирането и унищожаването на растителните остатъци е сигурно средство за ограничаване на редица опасни болести.”
Според Тодор Здравков тази година се очертава като здрава, заради сушата, което е благоприятна за зеленчуците. Само ранната градушка в Харманли обърка малко работата, но тя бе главно в града.
Според него в този бизнес може да се печели и хубавото е, че няма голям наплив от такива, които да го работят.