Селата в Одринско – обезлюдени като нашите

Значително е намалял броят на населението по селата в Източна Тракия на Република Турция напоследък. Подобно на нашите, в малките селища в близост до българо-турската граница, населението е предимно застаряващо и липсват училища. Децата там ходят на училище в Лалапаша,Одрин или в другите близки градове.

Село Куруджукой се намира в Одринска кааза на вилает Одрин. Отстои североизточно от града и е близо до българската граница. Най стария жител на селото е 92-годишния дядо Ен Иали, а най младият – 9-годишният Ахмет Тунджа. Което ще рече, че от девет години насам бебе в селото не се е раждало.

Общо 153 души живеят в Куруджукьой, като децата посещават одринско училище и ежедневно пътуват. Основният поминък на населението е земеделието и животновъдството. Отглеждат същите животни като нашите, но без прасета. Садят същите плодове и зеленчуци, същите цветя красят селските дворове. За разлика от нас българите турските селяни, които ни заприказваха, наричат кучето си галено Паша.

В Турска Тракия всяка педя земя се обработва. Малко са щастливците от селото, които имат късмета и възможността да работят в града.

В миналото в селото е имало български семейства, но през Балканската война те са се изселили. Събират се в селския дюкян, който е и магазин. Единствените представителни сгради в селото са джамията и кметството.