Със сняг и прекъсвания на тока посрещнахме 2017-та година – обзор
2 минутиДен преди края на 2016 година заваля първият сняг за тази зима. В нашия регион това стана в петък, 30 декември, вечерта. Бе придружен от силен вятър, който го навя и създаде много проблеми при движението по пътищата и на електрозахранването.
Снегопочистващите машини работеха непрекъснато и нито едно населено място не бе изолирано за продължително време.
Най-сложно бе положението в Сакар планина. Там снегът натрупа над 40 сантиметра. Без ток за часове останаха селата Орешник, Мрамор, Радовец. Електрозахранването им бе възстановено до следобеда на 31 януари.
Снегът около Маджаровско бе по-малко, което не създаде сериозни проблеми при почистването на пътищата. Снегонавяванията по жиците обаче доведоха до аварии и много села: Сеноклас, Маджари, Силен останаха без ток.
Без електричество бяха и Доситеево, Брягово, Поляново, районът около болницата в Харманли.
Почти 2/3 от Симеоновград остана на тъмно в последният ден на декември. В същото положение бяха селата Константиново, Дряново, Тянево, Калугерово.
Екипи на ЕВН работеха непрекъснато по отстраняването на авариите.
Заради прекъснатото ел. захранване, на някои места нямаще и питейна вода, спря интернета.
На 31 декември ден между Симеоновград и Калугерово стана катастрофа между ТИР и кола, при която загинаха 2 човека.
В Харманли в централна част токът спря в 11.45 на 31 декември и дойде на другата година, близо 15 минути след първи 1 януари. Клиентите на ЕВН посрещнаха новата година на свещи.
От Областна администрация съобщиха, че по републиканската пътна мрежа в региона в по време на снеговалежа са изведени 70 снегорина, пясъкоразпръсквачки и друга снегопочистваща техника.
Имаше временни затруднения на движението по АМ ”Марица”. Там ТИР се бе завъртял и препречил пътя. Тежкият камион бе изведен от платното, а движението се бе нормализирано.
Ще ви разкажа как се посреща бедствено положение на село. Преди десетина години се случих в моето селце, когато падна голямата зима. Ток няма от три дни. Навън е минус 10. Снегът стига до пъпа на жираф. В кухнята сме се събрали комшии. Грамадната старовремска печка бумти, наблъскана с дърва, а от процепите ѝ усмихнати зайчета играят по стените. Домашни суджуци, питка, сланина, пастърма, гъсто вино, здрава ракия, туршии и кисело зеле. Мъжете оживено блъскаме карти по потници, а жените с чаши в ръка си бърборят, седнали на ъгловите легла. Баба ми плете на двете запалени свещи, котката спи в скута ѝ. Децата беснеят около нас, като през половин час им се прави забележка да не крещят, все едно са „вртоглави”. От джобното радио приглушено се чува програма „Хоризонт”. Веселбата е уникално незабравима – разказват се смешки, стари селски истории, измисляме приказки, каните се пълнят за кой ли път… В теснотията сме се навряли петнайсетина човека, но от време на време успяваме някак да изиграем по едно хоро. Връз печката къкрят свински мръвки в огромна праисторическа тава. Идилия!
***
На дворната врата някой упорито дрънчи и вика. Както съм полугол, отивам да видя кой е. Екип на гражданска защита: „Господине, идваме да ви спасим!” „От какво!?” „От бедствието, как от какво? Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.” Преди да се опомня, двама ме грабват, опитвайки се да ме спасят. Единия го събарям, но отгоре ми се нахвърлят пожарникар и полицай. Заради глъчката мъжете от вкъщи изскачат (вуйчо е с манарата). Настава меле – спасителите се опитват да ни осакатят, за да ни предпазят. Повече са, но дружно успяваме да ги отблъснем. Гледам съседите отсреща издигат барикада пред портата си – следваме примера им. Обградили са ги и режат телената им ограда – за тях вече няма надежда. По-нататък чичо Ванко в отчаянието си, заварява входната врата. Избухват повсеместни въстания – всеки се брани с подръчни сечива, само да не бъде спасен. С моите другари излизаме в нелегалност и през дворовете помагаме на други хора от улицата да оцелеят при освобождението (нашият двор се пази от пуснатото на свобода великанско куче Омуртаг). Все пак спасителите успяват да заловят няколко човека, които натоварват в леденото ремарке на камиона (включително една беззащитна старица, влачена с модерна носилка, завързана за моторна шейна – бабичката е затрупана от половин метър сняг). Родилка се е подсигурила с две пенсионирани акушерки и местния доктор, но полицаите я извлачат от дома ѝ по нощница. Полагат бременния човек в заскрежената патрулка, където старшина изражда бебето посредством шапка (и досега викаме на детето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другия ден с два трактора и бус успяваме да си приберем осмината пленници от града. Вечерта отново сме вкъщи в обичайната обстановка. Внезапно токът идва… след първоначално възторжени възгласи всички някак се умърлушват… Тихо е… Оглеждаме се припряно… Децата искат да плачат… Ставам бодро с чаша в ръка и набичвам едно хоро от телевизора: „Уважаеми съселяни, нека сме живи и здрави – дано Бог бъде с нас и пак ни спре токът!” Хорото тръгва на двора…
алоу зимай лопатта нямаш БУЙ в ръките…….само си драпате топките и ривети…..само с ривани ни стаааа….
Nqkoi da doide da chisti v trakiqta ko e tva snegorin ne e minqval ot 20 chasa put nqma aloo obshtinata