С „Цветове от юг“ Владимир Запрянов разсъждава за света през изкуството

„Цветове от юг“ е изложбата на художника Владимир Запрянов, открита в Свиленград.
Тя се намира в Арт галерията и картините в нея са 55, на колкото години е творецът.
Експозицията откри Ивалина Кръстева-Недева, а нейните встъпителни думи бяха: „С тази стойностна изложба откриваме новата година, защото много хора на изток и аз самата смятам, че пролетта е началото на новата година. Пролетта е точно това – пробуждане, нов живот. Картините на Владимир Запрянов носят това разцъфващо чувство, тази свободна линия и цветност, въздействаща поне на мен като пробуждане. Всяка една картина има много дълбоко въздействие и човек има нужда да постои дълго време и да разгледа, да се потопи.“
Авторът е правил изложби на различни места в чужбина и в България. За себе си споделя, че ако човек няма отвътре мотивацията и не притежава начина на изразяване чрез изкуство на света, то просто няма как да се случи.
„Човек всъщност рисува себе си, рисува се такъв, какъвто е, своите идеи, чувства, мисли, емоции. Най-хубаво е, когато се получи пресечна точка между това, което правиш, и това, което се получи в съзнанието на зрителя. Тогава наистина има смисъл от цялата работа и това ти дава повод да продължиш, да не спираш.“
Пред присъстващите той сподели, че се стреми да се развива и всяка една изложба да бъде изкачване нагоре.
„Нарекох тази изложба условно „Цветове от юг“, тъй като и смятам себе си за южен човек, а и вие сте такива.
Винаги съм смятал, че тук е мястото, което дава енергия на хората. Топлината, светлината, цветът са нещата, които всъщност отварят човешкото сърце и съзнанието за други измерения.
Това ме е зареждало по някакъв начин – топлината на юга във всичките му измерения – буквално и философски.
А цветът, той ми идва отвътре. В Германия, например, едва ли ще видите един художник да рисува по този начин. Тяхното светоусещане е съвсем различно.
Точно това искам да изведа на преден план – юга като метафора, като цвят, като емоция, като отношение към света, към изкуството. Най-важното за мен, което трябва да представлява една картина, тя трябва да има в себе си тайнството.
Въобще едно произведение на изкуството трябва да носи тайнството, което да дава енигмата. Да дава един, втори, трети, четвърти прочит на едно произведение, за да може човек, гледайки една картина, да навлиза като в една къща – виждаш я отвън, а после – първа, втора, трета стая, докато накрая осъзнаеш всъщност къде си отишъл. Този лабиринт е безкраен.
Радвам се, че имате такова медиативно пространство за представяне на художници в интимен, сакрален план. Това ми хареса, още като дойдох на пленера, като че ли той не е спирал, а продължава…
Приятелските ми чувства съм вас, към колегите, едва ли ще могат да бъдат изтрити от съзнанието ми. Така че, още веднъж ви благодаря, че дойдохте.“
Някои от картините Владимир е нарисувал специално за изложбата. Тя ще бъде на разположение до 19 април.

Владимир Запрянов е роден на 18 ноември 1963 г. в Димитровград. Завършил е
Художествената гимназия в Казанлък и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност „Живопис”.
Живее и работи в София и Хасково. Има реализирани множество самостоятелни и общи изложби в България и в Германия, Турция и Чехия. Негови картини са притежание на частни колекции у нас и в чужбина.
Владимир Запрянов работи в сферата на живописта. В платната си умело интерпретира философско-исторически теми със средствата на абстрактната живопис.