Радко Кьосев: „Има голям пазар за шафрана, стига да го намериш“

Пенсиониранят полицай отглежда шафранов минзухар вече 4 години в землището на село Славяново. През това време е успял да реализира продажби в няколко европейски държави. Смята да разширява насажденията си.

Господин Кьосев, какво Ви накара да се захванете в това производство, което е рядко за България?
Искахме да е някакво по-различно нещо от слънчогледа и други култури. Идеята даде братовчедката на моята съпруга, която живее в Англия. Започнахме с 10 декара, сега имаме 30, а догодина ще разсаждаме с наши луковици. Досега ги купувахме, а инвестицията е голяма. Една луковичка е от порядъка на 20 стотинки. На декар отиват най-малко 6 000 лева. Това и минимумът, защото ние засаждаме 30 000 луковици, а може да се сложат и 50 000.
Идеята ни е от догодина да разсаждаме, защото първото ни поле стана на 4 години. Така вече е допустимо да ползваме посадъчния си материал, без да инвестираме.
Мислим да правим и цех за преработка, защото на този етап ползваме под наем. Хубаво е да си имаш лаборатория, за да си изследваш влажността. Но не сме стигнали до там.

Как протича целият процес-засаждане, сушене и подготовка в търговски вид за продажба? Колко време отнема?
До август трябва да си подготвиш полето за сеене. До края на този месец трябва да си посадил луковичките. Около 20 октомври те пробиват почвата и почват да растат. Цъфтежът почва около 25 октомври и продължава максимум до 15 ноември. Процесът на брането е от порядъка на 20 дни. Той се извършва ръчно, а лошото е, че няма работна ръка. Важното е да се прибира целият цвят, а не само да късаш. Стигмите се отделят от основата. Трябва да се бере от основата, за да се запазва дължината на стигмите. Ако се наруши дължината, се нарушава и качеството.

Тоест, изискват се специални умения…
Да, затова съм обучил няколко жени.
После се извършва сушене, в специални машини. Като се изсуши, веднага се прибира в плътни херметически съдове. Така не си променя миризмата и вкуса. Не е хубаво да стои на светлина.
След това го разфасоваме в различни опаковки от половин, 1 грам или 10 грама, в зависимост от това каква е заявката за пазара.

Той лесно ли се намира?
Нашият пазар е основно в Англия, тази година успяхме да продадем и в Италия. Имаме изпратени мостри и в САЩ, за да видим дали ще се наложим там.
Тук в България търсенето е малко, който го знае и цени, си поръчва.

Това хранителна добавка или подправка се води?
Подправка, но се използва и в медицината за лечебни цели. По-добре да се търси пазар там, защото цената му е по-висока.

Колко човека участват в производството?
При прибирането миналата година максимумът, с който работих, бе 20 човека. Това е, когато цъфтежът е масов и трябва веднага да се прибере.
Бере се сутрин, а сле-добед трябва да го изчистиш.

За страната това е рядък бизнес. Знаете ли къде другаде се произвежда? Перспективно ли е, има ли пазар?
В страната на много места започнаха да го произвеждат. Пазар има, стига да го намериш. В света има 20% задоволяемост на този продукт. Най-големите производители са Иран и Испания.

Държавата помага ли ви, дава ли ви субсидии?
Не. Не го регистрираха във фонд „Земеделие“ както трябва да е. Провеждал съм разговори с ръководни хора, които обещаваха нещо, но не го направиха. Взимаме обикновена субсидия, каквато се взима за жито, за ечемик. На този етап нямаме подкрепа от държавата.

Какъв е добивът от декар?
Добивът се получава от брой цветове, не от декар. От 120 000 до 160 000 цвята излиза един килограм суха маса. В течение на годините, когато луковиците се размножават, се увеличава и количеството. На четвъртата година от една луковица съм стигал до 20 цвята. Вече там се говори да постигане на голям добив и за резултати. Първите една – две години са нулеви.

Какво ви накара да се захванете с тази инвестиция? Вие сте бивш полицай.
При проведените разговори с братовчедката на съпругата ми в Лондон, решихме съвместно да направим този бизнес.
Тя инвестира средства и се занимава с маркетинг и продажби, а аз тук с производството.