Приемната грижа предоставя на децата семейна среда и правилно развитие

Госпожо Иванова, бихте ли обяснили по-подробно и разбираемо какво представлява “приемната грижа”?
Приемната грижа е грижа, която се предоставя в семейна, домашна среда. Предназначена е за деца в риск или деца от специализирани институции, т. нар. “домове”, за да им бъде осигурена сигурна и безопасна среда за правилно развитие – физическо, психологическо, емоционално. Накратко казано – детето да се отглежда в семейство. При тези, които са били отглеждани в биологичното си семейство, приемната грижа се налага, ако детето е в риск, било то криза в семейството, семейството е възпрепятствано, неглежиране или малтретиране на детето, починали родители и близки.
Настаняването в приемно семейство е няколко вида – краткосрочно, дългосрочно, спешно и заместваща грижа.
Приемната грижа може да бъде доброволна и професионална.
При доброволната приемна грижа приемният родител преминава базово обучение и получава месечна издръжка за отглеждане и възпитание на приемното дете.
При професионалната приемна грижа приемния родител преминава базово обучение и допълнителна квалификация, както освен месечната издръжка за отглеждане на дете получава и възнаграждение – заплата. Заплащането е определено в Правилника за прилагане закона за закрила на детето и представлява както следва:
– за настаняване на едно дете – 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
– за настаняване на две деца – 160 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;
– за настаняване на три и повече деца – 170 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

А какво е приемната грижа за самото дете?
Това е въпрос, които отваря една много широкообхватна и емоционално натоварена тема, неотменно изискваща своето място и време за обсъждане, за да бъде осъзната и осмислена, един вид да влезем в обувките на детето.
Ще цитирам едно пораснало дете, израснало в социален дом, което е решило да си измисли семейство. „Дори семейството на мечтите ми беше ограничено, след като знаех толкова малко за истинските семейства,… всички ние имахме обща цел – да станем част от семейство и да напуснем дома – това винаги е светлина в края на тунела”.

Кой може да кандидатства за приемен родители?
Към момента няма ограничения относно възраст, етнос, религия, образование, семейно положение, т. е всеки може да кандидатства за приемен родител, като подаде заявление в Отдел “Закрила на детето”.

Каква е ролята и функцията на ЦОП (Центъра за обществена подкрепа в процеса по приемна грижа?
На база заявлението, от отдел “Закрила на детето” (ОЗД), към Социално подпомагане, издават направление към ЦОП за проучване, обучение и оценка на кандидатите за приемни родители.
Тук вече е и ролята и функциите на специалистите, тъй като тези три етапа обуславят цялостния процес по подбор на качествени приемни родители.
Проучването включва изследване на историята, средата, взаимоотношенията на кандидат – приемните родители, техните нагласи и мотивация, както и отношението на разширеното семейство на кандидата към желанието му да бъде приемен родител.
Във втория етап – обучение, ролята на специалистите е насочена към изграждане и надграждане на умения, извличане на ресурс, разгръщане на капацитета на кандидатите, посочване на разликата между това да се грижиш за собственото дете и за дете настанено под приемна грижа. Включва и много други теми важни за придобиването на цялостна представа за отговорностите, трудностите, особеностите, с които трябва да се справят. По време на обучението се прилагат адекватни методи, техники и подходи според капацитета, потенциала и нуждите на кандидатите.
Искам да отбележа, че не всеки кандидат, който е оценяван бива одобрен за приемен родител.
Третият етап – оценка, включва в себе си резултатите от предходните два етапа, като цялостния процес завършва със заключителен доклад до отдел “Закрила на детето”.

Кой е последният етап за одобрение/утвърждаване на кандидат – приемните родители, като такива?
Утвърждаването на приемни семейства става на комисия в Регионална дирекция социално подпомагане – Хасково, на която участие вземам и аз, като социален работник на приемното семейство.
Комисията утвърждава или отказва утвърждаването на кандидати за приемни семйства.

Какво се случва с утвърдените вече приемни семейства и родители?
Вече утвърдените приемни родители се вписват в регистър. След като им бъде настанено дете, специалистите от ЦОП се включват за наблюдение и подкрепа на семейството, т. е. оказва им се подкрепа както при адаптационния период, така при ежедневните трудности които могат да срещнат при полагането на грижите. Наблюдението и подкрепата се осъществяват с посещения в дома на семейството, с консултации по телефона, подкрепящи и поддържащи обучения и консултации със специалисти от ЦОП и отдел „Закрила на детето”.
Етапите по наблюдение и подкрепа както на приемното семейство, така и на детето, се осъществяват съвместно с колегите от отдел „Закрила на детето”.

Има ли вече успешно работещи, качествени в работата си професионални семейства в общността?
Да. Има доста семейства, които наистина към момента отчитаме като много добре свършена работа, както от тяхна страна така и от наша и колегите от ОЗД. Работим в пълна координация, доверие и подкрепа. Резултатът е осезаем, когато видиш усмихнато, жизнено, кипящо от енергия и любознателност дете да те посреща на вратата, хванато доволно и гордо за ръката на приемния си родител.

Идеята за приемничество за деца в България е възникнала точно при подобни обстоятелства, след едно земетресение през 1928 г. Тогава е била създадена специализирана служба, която е подпомагала пострадали семейства и деца – осигурявана им е била храна, подслон, медицинска помощ. Някои са били настанявани в други семейства за полагане на тези грижи. Тогава се е наложило регламентирането със закон на този грижа за деца, и това е така нареченото храненичество /от храненик/, за което всички сме чували.
След втората световна война се създават домовете за деца. Те не са добра алтернатива за правилното развитие на децата, вече сме достатъчно информирани как се отразява дома на развитието на детето. В повечето случаи последствията са изоставане в развитието. Това накратко е предисторията и необходимостта от приемничеството у нас.

Отглеждането на дете не трябва да е свързано с материална облага

В момента няма ограничения за възрастовата граница, но тя трябва да е до 55 години, според Лидия Гарванова началник отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагани – Харманли. Очаква се, че до тази възраст кандидатите да могат да обгрижват деца, тъй като са в разцвета на силите си, работоспособни са и и могат да реагират адекватно при всяка една създала се ситуация с детето, което отглеждат.
Кандидатите за приемни родители трябва да са убедени, че желаят да полагат грижи за дете в неравностойно положение и това тяхно желание да не е свързано с материална облага. Затова преминават през курс на обучение, през който се извършва проучване на желанието, възможностите, капацитета, който притежават.
Приемните родители, които полагат грижи за дете носят отговорността при задоволяването на основните му жизнени потребности, осигуряването на сигурна и спокойна среда за развитието му.
Според госпожа Гарванова, кандидатите за приемни родители трябва да имат най-малко средно образование. Независимо от какъв произход са приемните родители, е задължително в семейството да се общува на български език в присъствието на детето и с него.
Утвърждаването на приемните родители се извършва след издадена заповед от комисията по приемна грижа към Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково. Настаняването на дете или деца в приемно семейство се извършва със заповед на директора на Дирекция Социално Подпомагане по настоящ адрес на детето. Така предприетата мярка спрямо детето се потвърждава с решение на Районния съд по настоящ адрес на детето.