Посланик Исаков: „Трите енергийни проекта ще са локомотивът за българската икономика по време на криза“

Извънредният и пълномощен посланик на Русия в България Юрий Исаков. бе на посещение в региона около Харманли. в Харманли.

Може ли това, което се случва в Япония с тяхната атомна електроцентрала, да се повтори и в България след изграждането на АЕЦ Белене?

Най-важното е, че повторение на това, което се случва с атомната станция в Япония в Белене, е принципно невъзможно. Този реактор е ново поколение – 3+. Какво означава това?

Вие знаете, че в Япония най-главният проблем на атомната станция е, че не могат да охладят реактора, защото са излезли от строя различни източници на енергия и това е най-страшното. При реактора за Белене действа така наречената пасивна система на отвеждането на топлината. Тоест, без да има нужда от източник на енергия топлината се отделя от зоната на активния реактор.

Освен това, съществуват още много нови технологични решения, които правят тази централа принципно, подчертавам тази дума, много по-безопасна от реактора на японската електроцентрала.

Покривът около ядрената зона е предвиден да издържи удар на 400 тонен самолет. Представете си Боинг 474. Ако той се блъсне директно в него, черупката ще издържи този удар. С две думи – повторение на ситуацията като тази в Япония е невъзможно.

Смятате ли, че реализацията на трите енергийни проекта – АЕЦ “Белене”, “Южен поток” и “Бургас – Александрополис” може да определят българо-руските отношения?

Да. Реализацията им от една страна създава много сериозна основа за по-нататъшното развитие в нашите отношения не само в икономиката, а и във всички области. Аз искам да наблегна и на този момент, че тези проекти са по-важи за България.

Със строителството на АЕЦ Белене България ще получи гарантиран източник на електроенергия, при това чиста енергия. Знаете, че ЕС въведе строги норми за отделянето на въглеродния диоксид, които се образува при изгарянето на въглища, мазут и други въгелеводороди. По разчети на експерти след 7-10 години на българските електроцентрали, които работят с тези суровини ще им бъде тежко. Тогава въпросът ще бъде поставен така: или да се затворят, защото не съответстват, или да се монтират много скъпи и технически сложни съоръжения, които да улавят или да редуцират отделянето на въглеродния диоксид. Решението на тази задача е доста трудно от финансова гледна точка.

Вторият момент. България до изключването на два от реакторите на Козлодуй традиционно изнасяше електроенергия в съседните страни. След спирането им на практика експортът се прекрати. При заработването на Белене на пълна мощност страната отново ще стане много силен износител на електроенергия.

Има спекулации, че тази енергия няма на кого да се продаде. Това не е така. Разчетите на европейски и други специалисти ясно показват, че търсенето на електроенергия в региона и на Балканите постоянно ще нараства и тя ще може да се купува от чуждестранни партньори.

И накрая третият момент, който мога да кажа, че е най-важният за България точно в този момент, когато тя, а и не само тя, в момента изпитва трудности с икономиката. Някои казват, че кризата е отминала, но аз такива оптимистични оценки често казано не споделям. Разговарял съм с много хора, с български бизнесмени, които в един глас казват, че това не е така. Може да не е толкова остра, но не е преодоляна напълно. Реализацията на трите проекта ще бъде мощно антикризисно средство. Новите работни места ще се изразяват не в хиляди, а в десетки хиляди. Ще има много поръчки за българските фирми, за строителната индустрия. Това ще бъде като локомотив, като мотор за цялата българска икономика. Ето такова ще бъде изключителното значение за тези три проекта за България.

Какво трябва да направят и двете страни, за да се възвърнат отново онези добри отношения, които имаше между тях преди време?

Разбира се, във времето на СССР и социалистическата система отношенията между страните ни бяха съвсем други. Явно не може да се сравнява ситуация с 25-годишна давност с днешната реалност, когато България е член на НАТО и на Европейския съюз и, както се казва, дай боже здраве и живот на това членство. Ние се отнасяме с уважение към такъв суверенен избор на ръководството на България и на българския народ. Ние не гледаме на това членство като на препятствие по пътя на нашите българо-руски взаимоотношения. Освен това България, имаща добри, привилегировани взаимоотношения с Русия, има по-голяма тежест на международната сцена от България, нямаща такива отношения. В интерес на страната и на българския народ е такива взаимоотношения да се развиват. Ние сме готови на такова сътрудничество в различни сфери.

Ето например интересна перспектива е туризмът. Вие знаете, че Русия е северна страна и на нашите граждани не им достига слънце. Те с удоволствие посещават българските курорти и купуват недвижими имоти, приходите от които са сериозни постъпления в българската икономика. През миналата година около 300 000 руски граждани дойдоха в България като туристи. Руските хора цяла година спестяват и с удоволствие харчат спестяванията си у вас. Руският турист не е много богат, но е щедър и сърцат. Колкото повече руски туристи идват в България, колкото повече руснаци купуват имоти тук, толкова повече България ще има финансова изгода от това.

Разбира се, има и пречки и аз откровено ще ги споделя. Това несъмнено е визовият режим. Ето, вижте какво се случва – на 17 април Русия и Турция преминават на безвизов режим. Представете си, ако човек, условно казано, живее някъде там, в Яркутск например, в Сибир, за да оформи визата си, той трябва да пропътува 2-3- или 5 хиляди километра, а ако няма визов режим, той би събрал багажа в куфара, би отишъл на летището и оттам – към избраната дестинация. Ако ще пътува за Турция, даже и на летището няма за плати никакви такси. При сегашния сложен визов режим преценете сами къде ще отидат руските туристи. Не приемам презумпцията, че заради подготовката за Шенгеското споразумение са необходими такива твърди правила. Това е несъстоятелно. Вижте какво става на практика в останалите страни, включително и влизащите в Шенгенското пространство – Испания, Турция, Русия, Кипър. Хората в тях се борят не на думи, а на дела за туристи, защото разбират, че всеки турист е валута за страната им. Според мен просто трябва да се използват тези практики

Мога да спомена и сътрудничеството ни в сферата на културата. През 2009-та имаше година на България в Русия и на Русия в България. Дойдоха много творчески колективи у нас, повечето от които се ползват с голяма популярност – Алла Пугачова, Филип Киркоров, Любе, Ансамбъла на армията и други. Имаше пълни зали, възторзи на публиката – всичко това е много хубаво. През тази година у нас се предвижда да има серия от такива мероприятия в културен план “Дни на руската култура и духовното наследство”. През април в Москва ще пристигне вашият министър на културата Вежди Рашидов, ще се срещне с неговия колега Александър Авдеев, и ще бъде подписан протокол за Дните на култура и духовното наследство в България. Мисля, че това събитие е изключително важно и се готвим за него много сериозно. Българската публика, българските зрители ще видят, мога да кажа най-стойностното от съвременната руска култура.

Ние винаги с огромна радост и топлата посрещаме български танцови и песенни творчески колективи. В Русия много харесват и ценят музикалната култура, като се започне от оперната – Николай Гяуров, знаменитата школа от световно значение. У нас харасват и Лили Иванова, и Емил Димитров, и Бисер Киров.

Развитието на културата и духовната връзка се свързва и със сестринските отношения между нашите църкви, което е много важно. Това също е много перспективно направление.

Членството на България в Евросъюза не създава никакви препятствия за това, в пълен обем, дълбоко и сериозно да развиваме в максимална степен сътрудничеството между България и Русия.

Ние например имаме великолепни взаимоотношения с Германия и Франция и с други страни от Европейския съюз. И в това отношение България не само че не трябва да бъде изключение, а според мен точно обратното – тя трябва в най-първия и пълен смисъл на понятието да бъде привилегирован партньор на Русия. Това е нашата обща цел и достигането на такава висота във взаимоотношенията между нашите две страни отговаря на 100% на стратегическите потребности и на националните интереси на България.Това е игра, така да се каже, в една врата – защото безусловно, повтарям, такова сътрудничество на 100% е в интерес на потребностите на стратегическото развитие на България и Русия. В това съм дълбоко убеден!

Членството на България в ЕС не създава ли проблеми?

Мога да кажа,че отговорих  на този въпрос. Когато сравнявам взаимоотношенията между България и Русия, трябва да кажа, че сега те са принципно различни, защото времената са други. Повтарям – абсолютно очевидно е, че членството на България в Евросъюза не създава никакви препятствия за това, в пълен обем, дълбоко и сериозно да развиваме в максимална степен сътрудничеството между България и Русия.Ето това мога да отговоря на зададения ми въпрос.
Когато има политическа воля,то взаимоотношенията между страните могат да се развиват във възходяща посока, независимо от това, каква многостранна структура имат страните. Ние например имаме великолепни взаимоотношения с Германия,Франция и с други страни от Европейския съюз. И в това отношение България трябва не само че не трябва  да бъде изключение, а  според мен точно обратното – тя трябва в най-първия и пълен  смисъл на понятието да бъде привилегирован партньор на Русия. Това е нашата обща цел и достигането на такава висота във взаимоотношенията между нашите две страни отговаря на 100% на стратегическите потребности и на националните интереси на България.Това е игра ,така да се каже, в една врата-защото безусловно,повтарям,  такова сътрудничество на 100% е в интерес на  потребностите на  стратегическото развитие на България и Русия. В  това съм дълбоко убеден!

Защо български стоки се продават трудно в Русия? Да вземем например производството на вино. Колко от него продавате в Русия?

Пред нас стои един проблем за вноса на българската продукция в Русия. Доколкото знам “Терра Тангра” вече има търговски отношения с руски партньори. Смятам, че България се явява като уникален производител на вина и на ракии. А и не само на такива стоки. Има всички основания да се смята, че руският пазар може да погълне, да закупи цялата произведена продукция в България. Това е напълно реалистична цел, но трябва още много да се направи за реализацията й. Задачата не е проста, защото световната конкуренция е жестока. На руския пазар ще трябва да се конкурира със стоки на известни производители като Франция, Испания, Италия, Португалия, Чили, Аржентина, Австралия, Южна Африка и за наставняване е сложно. Но след като има такива пионери като Зайчеви, които вече продават своя продукция, значи е възможно да се направи. Трябва да се подходи творчески. У нас има една песен “За любовта невъзможни неща няма”. И в търговията нищо невъзможно няма.

И до днес в Русия понятието плодове се асоциира с България. В руския език сладките чушки се наричат “български чушки”. Нашето поколение израсна с българските домати. Друга външна продукция ние не познавахме. А тя бе високо качествена. Не искам никого да засягам, но никоя от днешните не се доближава до нея.