Плеядата – Музика – 1 част

Като се ровех из архивите се натъкнах на още един професор по музика – Артин Потурлян, роден в Харманли. Завършил е Българска държавна консерватория със специалност Музикална педагогика. Учил е композиция при професорите Пенчо Стоянов и Панчо Владигеров, специализирал е в Еревен, Армения.
Носител на редица български и международни награди, между които „Зимни музикални вечери“, гр. Пазарджик, награди на СБК.
Неговите произведения се изпълняват в Армения, Австрия, Русия, Германия, Франция и др.
Не само в класическата музика Харманли има представители на най– високо равнище. Във фолклора също можем да посочим имена на хора, които респектират с качеството на своето творчество.
Първи сред тях е Груйчо Дочев. Беше почти дете, когато се яви на Национален конкурс за фолклорни изпълнители (певци и инструменталисти) и Груйчо взе Първа награда. Не след дълго време той беше поканен да стане член на Държавния АНПТ „Филип Кутев“. Със своите песни той покори България и разкри цялата хубост и красота на тракийската народна песен. На един изпълнител от неговия ранг е необходимо да притежава красив глас, артистичност и обаятелност, контакт с публиката, за да й внуши, че тази песен е именно за нея. Груйчо притежаваше всичко това.
Името Елена Димитрова сигурно не е познато на много харманлийци, но тя е една прекрасна певица и чудесен човек. Познавам я добре, защото бяхме съученици в една паралелка. Родена е в Черна могила. Като завършихме средното си образование, тя се яви на прослушване в АНПТ „Филип Кутев“.
Специалистите оцениха прекрасния й глас и певческите й възможности и я включиха в състава на хора. Там пя до края на кариерата си. Мисля, че беше участничка и в Мистерията на българските гласове.
Семейната среда на Димитър Славеев беше много благодатна за развитието на неговите заложби. Майка му, Добрина Славеева, беше дългогодишна солистка на Народния хор към читалището, леля му, Елена Димитрова, беше певица в Ансамбъл „Филип Кутев“, вуйчо му Лозко пееше в хора на Софийската опера. Заради виртуозното му свирене, артистичният му псевдоним е „Плачещата гъдулка“.
Искам да отбележа две много съществени неща за народния певец Жеко Ангелов. Това, че той има прекрасен глас, е без съмнение. Неговите изпълнения ще се помнят с ведрия му лицеизраз, с който внушаваше на слушателите удоволствието, което изпитва, когато пее любимите си народни песни. Неговата творческа биография не свършва с пеенето, той се оказа много сериозен откривател на бъдещи изпълнители в областта на народното пеене, за което го адмирирам. Доста от неговите млади изпълнители се насочиха професионално към такива специални училища. В годините той се изявяваше и като организатор и диригент на народния хор към читалището.
Ще ми се да спомена с много добри чувства имената на Лиляна Добрева – първият ръководител на народния хор към читалището, на Добрина Славеева, на Тенчо Апостолов.
Този раздел ще завърша с появата на рок състава към читалище „Дружба“ – ВИС „Славяни“ през 70-те и 80-те години на миналия век. С много дързост и оптимизъм започнаха работата по сглобката на състава и неговото автентично звучене. После дойдоха участията на фестивали, концерти и т.н. И се наложиха!
За известно време техни солисти бяха Кичка Бодурова, Юлия Джонголска и Васил Найденов.