Над 40 диджеи се събраха от другата страна на пулта

Над 40 диджеи от цялата област се събраха в Харманли на приятелска среща. В сряда вечерта те за пръв път не стояха на пулта, а бяха от страната на тези, които са забавлявали по време на работа.
Организатори са двамата братя диджеи Румен и Любо Латеви. „С малко помощ от колеги решихме да се съберем тази вечер

тук бивши, настоящи и бъдещи диджеи от Хасковска област. Понеже всеки един от нас по празниците е зает избрахме това време да се срещнем. Тук има хора от Хасково, Харманли, Димитровград. Искам да благодаря на всички, които се озоваха на тази прекрасна среща на диджейската гилдия. Специални благодарности на бате Ваньо Воденичката, на бате Слави, на Петко Василев и на Антон Пашата. Надявам се на следващата среща да станем повече, но тогава ще гостуваме в Хасково”, споделя Румен.

Петко Балъка е първият диджей в областта. Как се чувствате като ветеран?

Петко Балъка е един, а може би и първият диджей (дисководещ) в България. През 1973 година за пръв път откриха дискотека в България – това бе е шведския клуб „33“ в Слънчев бряг. Диджеят бе швед, българи не можаха да влизат там. На другата година я отвориха и за българи и там започна румънец, който работеше с плочи. Успяхме да влезем благодарение на наши приятели. По подобие на тази дискотека управителят на „Дивото козле“ – Хасково, реши да направи едната зала в ресторанта като дискотека. Тогава тази дума дисководещ или диджей не се знаеше и ме назначи като управител – отговорник търговска зала. Така Петко Балъка започна своята професия и продължавам да работя. Аз съм един от първите в България, след мен започна Ванката, а в Харманли първите са Славчо и Антон Пашата. Някои хора от София и Пловдив не ни брояха за хората тука, но на първия национален конкурс в 1981 година в Хасково, където се събраха хора от радиа и въобще големи майстори на радиоводенето в онези години, Петко Балъка стана първи. Наградата на първия дисковедещ на България я връчи не кой да е, а диригентът Вили Казасян. Това е най-голямото удоволствие за мен, защото се докоснах до един корифей на поп музиката в България. Вили Казясян не е кой и да е, а бе диригент на оркестъра на българското радио и телевизия.
От там тръгнахме да развиваме тази професия.

Ти ли си първият пенсиониран диджей?
Аз съм пенсионер и голяма част от стажа ми идва от Дирекция „Музика“, където съм работил. Но това бе в по-късни моменти, когато започнаха да се отварят дискотеки по младежки домове. Тогава всички диджеи трябваше за минат курсове и да защитят някакви познания по отношение на тази професия. Имаше категоризация – трета, втора и първа. В ония години, когато се явявахме за категоризация, притежателят на четвърта временна означаваше, че диджея няма право да поднася информация. Изпитите се провеждаха от хора корифеи на попмузиката, така че диджеите бяха много добре подготвени във всяко едно отношение – правоговор, подреждане на музиката, имаха план-сценарий Не можеш да излезеш пред хората така, както се движиш по улицата, защото дисководещият за дискотеката бе лицето на заведението. Трябва да имаш сценично облекло, добро поведение. На това се държеше много и криво да стоим право да приказваме, ние бяхме първи в нашия регион. Големите градове имат някакви претенции, но погледнато в историята, нашият регион се нарежда на едно от първите места. Тук има диджеи, създали се, изявили се в своята професия като големи професионалисти.

Изискваше ли се някакъв ценз при упражняването на тази професия?

Петко Балъка
Навремето колегите бяха много по-подготвени, отколкото сега.

Антон Пашата

Навремето, като се явявахме на изпити, имаше и 23 въпроса по политика. На изпитите на студентите бяха 21, а нашите с два повече. Имаше и 20 въпроса по музикознание, други по основи на техниката, отделно по водене.
Ванчо Воденичката
На последния конкурс ми се падна XIII конгрес на Комсомола и Рейкявик.

Антон Пашата
На мен ми се падна „Какво е влиянието на Владимир Илич Ленин върху революцията?“. Аз им казах „Ако не беше Ленин, сега нямаше да сме на това дередже“ и ме изгониха от изпита.

Какво е мястото на диджея в обществото?

Петко Балъка
Много може да се говори за тази професия, но по-важното е, че дойде един такъв момент диджея да е една голяма личност. Той е човек, който създава музика, продуцира я, популяризира я.
Имаме диджеи на световно ниво, на които световни поп изпълнители свалят шапка, защото благодарение на такива като тях стават такива звезди и печелят награди Грами.
Това е една утвърдена професия, която навремето в соцлагера много – много не се приемаше. Независимо от това, благодарение на даденостите, които имаха, хората и бяха започнали да се занимават с такава музика, си прокараха пътека, за да стигнат до ден днешен професията диджей да е много уважавана и ценена, с много високо ниво на култура, познаване на музиката, композиране, текстове и така нататък, което е радващо. Има български диджеи на световно ниво.
Някога, когато някой колега кажеше „отивам да свиря“, много хора, не разбирайки за какво става въпрос се усмихваха и викаха „какъв музикант е тоя, отива пуска касетата, сидито или плочата“. Това могат да го кажат само хора, които имат ниско ниво на култура. Нещата стоят по много по-различен начин. В момента, когато работи диджеят прави музика. От няколко парчета топ хитове, създава свое парче, което няма нищо общо с тези, които са излезали на макси сингъли или на сидита. Така че нещата стоят вече по съвсем друг начин. Аз лично се радвам, че успях да доживея до този момент, защото знам от къде сме тръгнали – от ролковия магнетофон, от касетите, от плочи, сидита.
Преди много години на първия свободен конкурс в Слънчев бряг в дискотека „Русалка“, се явиха двама диджеи с плочи, всички други бяха с касети. Двама диджеи, които са корифеи в тази професия. Единият, Бог да го прости, е неповторимият Боби Ай. Той е неповторим, не се е раждал такъв до ден днешен. Другият е МС Камен Спасов. На следващата година в „Златна ябълка“ бяха 20.
Тази професия тръгна от нулата по възходяща, която сега е много уважавана от много големи личности, които създават поп-музиката.

Как стартира тази професия в Харманли?

Славчо Принца

Първо почнах като озвучител през 1977 година в бара на „Гергана“. От там, през 1978 година, се преместих при Хампо, управителя на сладкарницата над кино „Дружба“. Тя се казваше „Комсомолска среща“. По-късно от Дирекция „Музика“ ме назначиха като конферанс – дисководещ в бар „Хеброс“. По-късно отворих и първото студио в Харманли.

Харманлийци разбираха ли от диско музика, когато започна професията?

Антон Пашата
Тогава се въртяха едни и същи хитове, защото нямаше от къде да се вземе нова музика. Това бе голям проблем. Хората харесваха песните и танцуваха на всичко. Нямаше чалга, гръцка, сръбска и други подобни музики. Пускахме само дискотечни парчета и ставаха големи купони, а хората много се веселяха. Знаеха и текста на песните и всичко бе перфектно. Тогава алкохол нямаше в дискотеките, в една зала хората само танцуваха. После излезнаха другите неща, които са сега в момента.
Сега най-големият проблем е подбиването на цените. Един, който си няма хал хабер от музика, взема лаптоп, тръгва по заведенията и започва да подбива цените на професионалисти, които си изкарват хляба с това.

Какво се промени във вашата професия от началото до сега?

Ванчо Воденичката

На времето, като започвахме, работехме по репертоарен план. Сега, след толкова години, направих такъв опит и се оказа, че стана невероятна вечер. Тогава бе така: 75% българска музика, 15% соц музика. Сега все още се търси Ала Пугачова с „Милиони рози“.
Интересно е, че това, което навремето налагахме (изключваме чалгата) сега се връща наново. Хубаво е, че младите хора почнаха да слушат българска музика. Не минава вечер без да пуснем „Клетва“ на „Щурците“, без „Да те жадувам“ на „Сигнал“, неща които радват не само мен, но и всички мои колеги. Радваме се, че и народна музика се слуша много. Моята програма всяка вечер завършва с хороводна китка. И това е много хубаво. Нека вървим напред, не казвам „назад“ на електронната музика, нито на техно вариантите. Според мен музиката стигна до едно ниво и от там насетне всичко е кавър – стари мелодии с нови ангажименти. Вървим напред, но старото не трябва да забравяме! Това е от мен, все още работещия, както и всички тук!