Министърът на МОН изслуша и окуражи учители, ученици и кметове
10 минути
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев бе на работни среща в Хасковска област. С него бяха още областният Станислав Дечев, началникът на РУО – Хасково, Христина Боева, кметовете на Тополовград Божин Божинов, на Любимец инж. Анастас Анастасов и на Ивайловград Диана Овчарова.
Посещението бе инициирано от депутата от ГЕРБ д-р Георги Станков.
Господин Вълчев бе най-очакваният гост през тази седмица в няколко общини. Младият ръководител на едно от най-проблемните институции – Министерството на образованието и науката, посети няколко града и села в общините Тополовград, Любимец и Ивайловград. На всички места той разговаряше с учители, ученици, кметове, които
търсиха решение на проблемите си
в една от най-проблемните сфери на страната – образованието. Господин Вълчев с дипломатичен тон и предпазливи обещания успя да спечели доверието на домакините си, които останаха с впечатлението, че много от проблемите им ще се решат. В знак на признателност те го дариха богато с картини, плакети и други подаръци. Заради запазване на две училища в Тополовградска община гостът от София бе удостоен със званието Почетен гражданин.
Най-сериозната дискусия за образователната ни система се проведе в Любимец,
където министърът си срещна с директори на училища, на центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП) и центъра за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛВ), с председателите на областните образователни структури на КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Пред тях той направи обзор на извършените промени с прилагането на новия закон в образованието, целите и задачите на министерство, което ръководи. Като основен приоритет изтъкна включването на всяко едно дете в образованието.
Министърът обърна внимание и на промените, които са направени в някои наредби, за да се облекчат процедурите, заложени в тях и да бъдат работещи.
От календарната 2018 година е променена и системата на делегираните бюджети за училищата. Заложени са повече средства за детските градини, за обучение на български език на деца, за които той не е майчин и това затруднява напредъка на тези деца. „В България за допълнително обучение по български език наредбата определя 60 часа годишно за начален етап, докато в някои европейски държави за овладяването на езика се полагат 600, дори във Финландия са 900.“ Министър Вълчев е категоричен, че задължителното посещаване в детската градина трябва да започне от 4-годишната възраст на децата, макар това да не се харесва на някои родители.
След като гостът приключи с експозето си, присъстващите му задаваха въпроси.
Директор на училище попита:
„Счупихме си колите да ходим по паланки и да търсим деца с тези екипи за обхват,
ще ни се плати ли?“ Министърът каза, че по този механизъм са свършили много работа и обеща ако не пълно, то поне частично да бъдат овъзмездени членовете на екипите.
„В последните години средствата от бюджета отиваха преди всичко за възнаграждения и по-малко за материалната база. Сега това трябва да се промени“, определи той като бъдеща задача, но предупреди, че става все по-трудно за малките училища в отдалечените места. От ЕС отпускали средства само за 25-30-те процента рискови ученици и казвали, че финансирането на останалите е работа на държавния бюджет.
Предупреди, че за в бъдеще професионалните училища ще са с предимство пред профилираните паралелки, защото икономиката имала повече нужда от специалисти, отколкото от хора с висше образование. „През следващите 10 години ще изпитаме остър недостиг на работна сила, затова трябва да работим за това професионалното образование да върне авторитета си“, категоричен бе министър Вълчев. Според него, трябва да се работи най-вече с родителите и децата. Защото професионалното образование е само още един позитив при намиране на работа, а не пречка за висше образование и професионална реализация.
Той добави, че издигането на доверието към професионалното образование е една от големите задачи пред екипа на МОН. “Въведохме и документирахме модела на дуално образование. Започнахме с 50 училища и се надяваме да разширим обхвата.
Пуснахме списък с 55 специалности, за които очакваме най-голям недостиг на кадри
за пазара на труда в следващите 10 г. Още от есента те ще получат допълнително финансиране за мотивиране на учениците и ръководствата да предлагат прием и през следващите години“, обясни министърът.
На срещата се изказаха мнения, че при средното образование нещата са добре, за разлика от висшето. Директорът на техникума по дървообработване в Хасково Мариела Златева изказа възмущението си, че само за един ден, докато била на семинар, когато се завърнала с изненада разбрала, че половината 12-класници вече са приети с един пловдивски ВУЗ. „Как ще ги мотивираме да ходят на училище?
Висшите заведения станаха повече от средните“,каза тя.
„Не е лошо входът на тези институции да е отворен, но да няма такава пропускливост“, отговори министърът. Той припомни, че преди 30 години 30% от учениците следвали висше. Сега са много повече, затова от две години намалявали приема. Докато с държавните ВУЗ-ове имало начин това да се ограничи, при частните било много оттрудно.
Друг директор засегна въпроса за ученици със СОП (специални образователни потребности). До началото на 7 клас те са на ресурсно подпомагане, но в един момент родителите се отказват от него, детето преминава на общо обучение и оценяване и получава свидетелство за основно образование. Това му позволява, продължавайки образованието си, да запише каквато си иска специалност, а също така да изкара и шофьорски курсове, което е много опасно.
Директорът на езиковата гимназия в Хасково Деян Янев обърна внимание на наредбата за стипендиите. За отличен успех такива се дават само на ученици с успех от 5,80 до 6,00, което не е справедливо по отношение на тези, чийто успех също е отличен, но е в границите на .5,50 до 5,80. На този въпрос министърът каза, че там трябвало още фини настройки.
На въпроса за наредбата за атестиране на учителите, което трябва да се проведе през 2020 година отговори, че тя е разработена, то той вече на два пъти я връща за преработване, главно защото атестационната карта трябва да бъде много изчистена и намалена като обем. Отново цитира Финландия, където тя била от 4 страници. Българската все пак ще бъде с повече, каза министър Вълчев.
Гостът от София обясни, че през 2018 г. вече няма да действа национална програма за оптимизация и общините няма да получават стимули за това, а МОН няма да насърчава закриването на образователни институции.
Броят на училищата зависи от броя на учениците, които застрашително намаляват в цялата страна. Тази взаимосвързаност не предвещава розово бъдеще за страната, а задачите на всеки министър, колкото и амбициозен да е той, ще става все по-трудна. Все пак господин Вълчев обеща, че всяко предложение, дошло от градоначалниците, ще бъде обсъждано и ще се търси балансирано решение.
След като си благодариха взаимно за вниманието, участниците в срещата се разделиха.
Къде какво питаха министъра?
В Тополовград министърът отговори на въпроси и споделени мнения и тревоги от директорите Добрин Парнаров и Бисерка Стоева и учителка от ДГ – с. Радовец. Той коментира и заплащането, кадровото осигуряване и нуждата от добра мотивация и система за привличане и задържане на кадрите в райони от типа на Тополовградска община.
В Любимец той се срещна и с учителите и децата от НУ “Христо Ботев”. Това е учебното заведение, където всички иновативни технологии са въведени и достъпни за децата”, изтъкна началникът на РУО – Хасково Христина Боева.
„В СУ “Желязко Терпешев“ – Любимец, учат над 450 деца, а 30% от тях са от т. нар. „проблемни ученици“, разказаха при срещата си с министър Вълчев учителите там. Според директора Мария Станкова образователните пропуски на учениците в началния етап много трудно могат да бъдат компенсирани от 5 клас нагоре, затова всяко изоставане е фатално за някои деца.
Общо за областта броят на записаните, но не посещаващи училище деца е 46. „Категоричен съм, че за приобщаващото образование трябва да има наслагване от строги мерки, които държавата предприема спрямо родителите, за да се постигнат резултати. И вярвам, че само с усилията на всички институции ще успеем да вкараме рисковите деца в клас“, подчерта министър Вълчев.
В Ивайловград бе посрещнат от кмета на южния град Диана Овчарова. От него тя получи уверение, че в следващите дни ще получат нов автобус за учениците от гимназията.
По време на състоялата се работна среща бе обсъдено довършването на започналия ремонт на рушащата се ограда на училището в града и необходимостта от саниране на това в с. Железино. Министърът обеща да реши проблема
По-късно господин Вълчев посети СУ „Христо Ботев”, където ученици и учители бяха подготвили празнична програма, включваща фолклорни танци и стихове. “Няма по-добро място от Ивайловград да говорим за българското образование и култура, защото тук виждаме тази частица от България, която носи национален дух”, сподели министърът доволен.
Посещението му завърши с визита в антична вила Армира.
