Плеядата – Театър и кино, част 2

Сега идва ред на дамите. Какви дами само? – истински жрици на Мелпомена – обаятелни и одухотворени. Н.а. Йорданка Кузманова не е родена в Харманли, но е харманлийка, както се казва, от главата до петите. Детството й е преминало тук. Баща й беше първият кмет на града след 09.09.1944г., майка й – директор на ОУ „Иван Вазов“, където Данчето (така й казваха всички) завърши основното си образование.
Трудно е да се пише за толкова известни хора, но тя, Й. Кузманова, е много земна и естествена, даже леко притеснителна. Гледах едно ТВ интервю с нея и не разбирам защо се съгласява да участва в такова, предварително известно, скудоумие. Водещата не спомена нищо за поне една нейна роля (а те са повече от сто), нито за дарбата й да се превъплъщава в обра-зите на своите герои. А тя я има тази дарба в изобилие!
Кариерата й преминава главно в три театъра – Варненския, Младежкия и Народния театър „Иван Вазов“. Играе в над 15 филма, в много ТВ театрални постановки. Не убягна от вниманието на любителите на художественото слово нейните рецитали по стихове на П. Яворов и композицията й по български народни песни. Само хора, които не познават силата на словото, могат да останат равнодушни. Надявам се, че са малко.
Последните години Данчето беше сполетяна от нещастия. Тя, обаче, прояви дух и воля, които й дадоха сили да преодолее страданията и да оцелее. Стоик! Истински!
Йорданка Кузманова е завършена личност. Тя притежава чар, обаяние, талант и красота и като прибавим чисто човешките й качества – дисциплина, постоянство и себераздаване – за нея може да се изрече: Неповторимата! Кралицата!
Всичко започна в една лятна вечер на дансинга в Градската градина. Същата тази вечер в ресторанта вечеряха снимачен филмов екип. Пепа Николова (тогава в Харманли беше известна с прозвището Пепа чадъра) се развихри на дансинга. Тя пееше и танцуваше в ритъма на музиката, както можеше да се забавлява едно осемнадесет – деветнадесет годишно момиче. Тази изгаряща енергия направи силно впечатление на гостите, те я канеха на танци и разговаряха с нея. Така потръгна нейният нов професионален живот и вероятно реализира мечтата си, макар че се знаеше тогава – тя искаше да стане естрадна певица.
Кариерата й премина през Младежкия театър, Хасковския драматичен театър и Сатиричния театър, където преустанови активния си творчески път.
Култово ще остане в съзнанието на българите изпълнението на Пепа в една от сериите на филма „На всеки километър“ образа на циганката Джалма. Впрочем, тази роля не би трябвало да я затрудни много, защото тя познаваше добре живота и манталитета на циганите, които живееха близо до тях. А и това е била причината да се отприщи набиращата до тогава духовна енергия, която я изстреля в друга орбита – на визвишеното и изящното. До тогава тя вече имаше своите постижения и малки и по – големи победи в театъра и киното. За участието си във филма „Понеделник сутрин“ Пепа получи наградата за най–добра женска роля, макар че това стана доста години по– късно. Има участие в над 40 филма и все със запомнящи се образи.
Отиде си от този свят твърде рано, неразкрила докрай целия си талант.
Актрисата Рая Нанкова не е родена в Харманли. Тя е от село Славяново, но е завършила гимназия тук, тук прави и първите стъпки в това трудно и отговорно поприще. Нейната сила беше в гласа – много мек и приятен тембър със завладяващи нюанси. В годините, когато радиотеатърът беше почти единствен в културната палитра на българския радиослушател, Рая Нанкова изпълняваше своята мисия там като разпознаваем глас. “Гласът на радиото“, както я наричахме у дома.