Историята за село Черепово

Черепово | Господин Господинов

Сгушено в полите на древния Сакар се намира с. Черепово. Като безмълвни изтукани над него се издигат огромни скали. Те са единствените свидетели на героичните борби на траки, готи, славяни и прабългари. Откъде носи името ли?

Първоначално се е наричало Гюдюлери,

т.е. селище на счупени грънчарски съдове: стомни, делви, кюнове. Било е видно тракийско селище със силно развито керамично производство. Изработените фини грънчарски съдове от черна и цветна керамика са намирали добър прием (пазар) сред гръцките полиси (основани от гръцките градове, държави) по нашето Черноморие.
И до днес още намираме останки от някогашната грънчарска работилница на левия бряг на реката извън село до Шоповата ливада. Като ученици от началния курс там често ни водеше нашият учител Грозьо Шопов.
Кога е основано селището, данни нямаше. Сигурни сме само в едно.

На северозапад, може би на километър разстояние, се е намирало с. Карач.

Великият везир решил да обходи завладените от османците земи. Разположил шатрата си под дебелите сенки на многовековните брястове край реката. Надвечер към близкия извор с менци на рамо се запътила Нейка – най-личната мома в селото. С плахи стъпки на сърна бавно предели с нежните си крачета прашния път. Великият везир я изгледал от глава до пети, много я харесал и наредил да бъде отвлечена, за да краси харема му. Разбрала Нейка, запазила честта и достойнството, хвърлила се в дълбокия кладенец и се удавила. И до ден днешен, когото и да попитате, мало и голямо, всеки ще ви каже къде е кадън Нейкиния кладенец.
За да отмъсти за поруганата си чест, великият везир наредил селото да бъде запалено, а жителите му избити. Малцина се спасили в многовековната дъбова гора под скалите. Дали това са първите жители на с. Гюдюлери или се смесили с местното население, ние не знаем. След като тук се заселили славяните и прабългарите, местното население започнало да вика на счупените грънчарски съдове – чьоропи. След лингвистичен анализ или на някакви други изменения, от чьороп става череп. И така до ден днешен селището се нарича Черепово.
Най-голямото богатство на селището е гробния комплекс. Няма такова от левия бряг на р. Марица до Странджа планина, където на едно място са погребани траки, славяни и прабългари. И днес жителите на с. Черепово погребват своите мъртви в това гробище. Дванадесетте надгробни могили са най-голямото богатство. Дали при варварски нашествия, или чумна епидемия мъртвите са погребани по обичая на траките и до сега стърчат над останалите гробове.

В подножието на най-голямата могила се намира гроба на Канел Пехливан.

Писателят Янко Добрев увековечи името на непобедимия пехливан в радиопиеса, изпълнявана от артисти на Пловдивския театър. На 300-400 м от гробището, в подножието на малка река се намира „Каракольовата къщичка“. Кой е Кара Кольо? Това е байрактарът на Индже войвода. С група четници извършва обир на търговците от прочутия Узунджовски панаир. Турците са по петите му. С гемия се прехвърлят на левия бряг на р. Марица при с. Рогозиново.
Кара Кольо тежко се разболява. На носилка от върбови клонки верните му другари го носили до с. Черепово. В селото е имало турска махала. Местните ятаци от Делитодъровия и Канеловия род го скрили в малка пещера край селото. Грижили се за него, докато оздравее. И днес тази дупка, обитавана от лисици и язовци, местното население нарича „Каракольовата къщичка“. Парите ли? Смелият байрактар ги влага в строителството на манастира „Света Троица“ в Сакар планина.

Най-видният овчар сред овчарите бил Георги.

Накърмил стадото и овцете, се запътили към местността „Ордиева кория“. Свирил си с медния кавал, а звънците му припявали. Жадни овцете се запътили към близкия вир. Повел ги ваклия овен. Започнал да се мята в мътните води на подводната река. Закачил го Георги с гегата си, дърпал, но не успял да го спаси. Мътните води погълнали и цялото му стадо.
На следващата година пастирчетата от с. Левка, играейки детска игра, на левия бряг на реката намират овчарска гега с името Георги. Местните жители се обръщат с името Герги. И до ден днешен тази местност се нарича „Герген бунар“.
В края на селото се намира византийска крепост – калето. Естествена ограда са били високите скали, само на запад се намират основите на двуметрова каменна стена. И днес още може да намерите останки от стрели и счупени грънчарски съдове. На северната част на крепостта се намира висок камък с естествено издълбан отвор „Козалката“.
Всяка година

на 22 март цялото училище посрещаше първа пролет,

а ние децата се миехме за здраве от водите на малкото кладенче. Оттук много добре се виждат най-високите каменни блокове „Прангата“ и „Мюрдювеня“. Всяка година иманяри разкопават надлъж и нашир землището ни. Унищожава се живата история на едно уникално тракийско селище. В края на 17 и началото на 18 век по нашите земи върлували кърджалийски и даилийски орди. Най-опасен за нашите земи бил Карафейзи. Бил страшилище за местното население. Марко (родом от Македония) и Дан Войвода решили да спрат набезите му. Пътят му от Странджа към Източните Родопи минавал през нашето землище. Проврели се в процепите на говедарския камък. Отдалече се червенеела тлъстата фигура на главатаря им й бялото му муле. Стреляли и го убили.

Потерята обградила камъка, стреляли и убили Дан Войвода.

От тесните процепи бавно се провирал Марко. Не стреляйте! – извикал онбашията. Жив ми трябва. Ясната месечинка огряла красивото му лице. Онбашията за пръв път в живота си се радвал на мъжка красота. Отрежете му ушите и го пуснете да си върви. Задомил се Марко живял до дълбоки старини радвал се на внуци и правнуци, но си останал колаксъз – човек без уши, но пълно с обич сърце.
От някогашната вековна дъбова гора са останали край село петте дъба – два чифта близнаци и самотният брат.

По време на османското робство се разиграла кървава драма.

Будно е било населението на село Черепово. С учредяването на Българската екзархия започнала истинска борба за църковна независимост. Двигател бил поп Анастасий, родом от град Кукуш, Македония. За две години доброволен труд на местното население през 1874 година тържествено била открита новата църква, оглавявана от поп Атанасий. В притвора му открили килийно училище.
На следващата година, отново с доброволен труд, било построено училище с две стаи и канцелария. Поради големия интерес като класни стаи бяха използвани Кадировия дюкян и Америковото читалище. По-късно тук са получили основно образование ученици от село Браница, Богомил, Коларово. Старата зала се ползваше чак до 1957 година, когато бе открито новото училище. И в двете сгради съм работил като учител. Дали след Освобождението от османско робство, или след Балканската, Междусъюзническата или Първата световна война село, Черепово става административен център, в който влизали селата: Хлябово, Българска поляна, Изворово, Браница, Богомил, Коларово. Кметовете били с висше образование и от различни селища на района.
През 1935 година било построено новото кметство като районен център. Жителите му за 3 години построяват здравна служба, открита през 1944 година.

В нея работеха лекар, зъболекар, акушерка, аптекар.

Много млади специалисти са получили тук своята професионална закалка. Един от тях е доктор Рачев.
Уважаеми съселяни, потомци сме на уникално тракийско селище. Нашите предци са давали мило и драго, за да запазят българския дух и българщината. Като достойни техни наследници нашата задача е по-лека. Отремонтираният божи храм се нуждае от възстановяването на стенописите, закупуването на икони, ограда и в привеждане в огледен вид гроба на поп Атанасий. Нека се включим всички жители на село Черепово и тези, които отдавна са напуснали родното си място, всеки според възможностите си в общото дело и следващата година тържествено да открием възстановения божи храм.

Народ лишен от историческа памет е обречен на гибел!
Селище забравило културно-историческото си наследство – изчезва!