Димитър Димитров: “Сега футболът е станал силов и без много интересни положения”

Димитър Димитров е сред 10-те футболисти на последното десетилетие на Симеоновград. Той бе награден на тържеството по повод 90 години организиран спорт в града.

Откъде сте започнали футболът?
От Симеоновград като ученик. Треньорът ми бе Стефан Пергов – Пергата. На 15 години бях играч при мъжете и там може би са ме наблюдавали, защото дойдоха от Стара Загора и с още едно момче – Иван Дичев, Бог да го прости, ни взеха в “Локомотив” – Стара Загора. После заминах войник в Малко Търново, като граничар. Това бе 1967 година и беше много интересен случай. Тогава за мой късмет имаше военни отбори. Строиха ни на плаца и ни питат: “има ли футболисти?” Всички вдигат ръка, и аз вдигам. И на стадиона ни пробваха, одобриха ме, но играх там само шест месеца, защото седем човека от Малко Търново ни пратиха в друг отбор, в Кюстендил. Играхме  във военен отбор, не служихме като другите. Това другото момче се уволни, отиде в “Горубсо – Мадан, там станало въпрос за футболисти и ме препоръчал. От Кюстендил на втората година ме пратиха в Мадан, обаче там няма гранично поделение и ме водиха в Смолян на служба. Там условията бяха идеални, имаше много добри футболисти, но не искаха да ходят по големите отбори, защото в Мадан ги водеха миньори, които ще вземат пенсия първа категория. Обаче “Берое” са ме гледали в Сливен и в Ямбол. Тогава, Бог да го прости Митко Лисингеров бе председател на БФС и ме препоръчал. Идва той  в Мадан  и вика “на еди коя си дата да си в Смолян пред поделението.” Отидох и веднага влезнахме при командира с него и ме уволниха. От там даже не се върнах в Мадан да си взема багажа. С кола направо ме закараха да тренирам, а другия ден играхме в Бургас. И така започнах да играя в младежкия национален отбор, където възрастта е до 23 години. Аз ритах до 27, защото имаше право на двама големи. Тогава играх с Начко Михайлов.
През 1974 година на световното в Мюнхен не отидох, макар че участвах в целия цикъл на подготовка. Общо 16 човека бяхме, а Христо Младенов ни бе треньор. Когато определя кой да заминава, мен и един колега от “Берое” ни махнаха. Заминаха Паро Никодимов от  ЦСКА и Боби Григоров от “Славия”, които изобщо не са били в този цикъл. Ако бях в София щяха да ме вземат.
След това като студент в София играх в “Берое” и това най ми тежеше. Пътувах с влакове, самолети постоянно. Затова със софийския “Славия” заминах на подготовка, а “Берое” искаха да ме изключват от партията за това.

Коя година започна да играеш в ЦСКА?
От 1976 година,  а шампиони станахме 1980. Вратари бяха, Бог да го прости Данчо Филипов и Стоян Йорданов. И двамата бяха добри, и двамата в националния отбор, Зафиров играеше десен защитник. Пената и Кирчо Станков – ляв бек отначало, играеше и Цони Василев. В средата бяха Божил Колев и Милен Горанов, напред Марата, аз и Пламен.

Колко години игра при армейците?
Пет, а в националния отбор  имам 18 мача и 17 при младежите. А иначе “А” и “Б” група имам над 350 срещи. В “Борусия” също имам мачове.
Бях треньор на “Академик”, обаче не можехме да влезем в “Б” група. Тогава се  картотекирах и играх за удоволствие до 40 годишна възраст. След това започнах треньорска работа. Най-напред бях преподавател в НСА, после ме взеха за треньор в “Миньор”, обаче се разочаровах, защото продаваха мачове.
През 1994 година започнах да обучавам деца в школата на ЦСКА. Тогава беше и световно, като се запалиха тези деца по футбола. 130 идваха да тренират и се чудех какво да ги правя толкова много. Пламен Марков беше старши треньор, а ние с него бяхме семейни приятели. Една вечер стана въпрос, че нямат видео оператор, а на мен това ми е хоби. Като футболист имам филми, където сме ходили по света и се съгласих да стана  оператор. Много приятна работа беше, ходя снимам мачове, разузнавам.
От 1995 г. станах оператор и до 2010 година снимах. Аз не търся работа, те ме търсят. Един ден си бях тука, на вилата в Симеоновград и Мето Томов, той е мениджър в “Лудогорец”, много точен човек, изгонил оператора и вика “идвай”. Взех и сина си. Той ни води при Домовчиев, който е много земен човек, с него може да си разговаряш, не прави разлика дали си шофьор, дали си домакин. – “Мето”, ти ми развали принципите, първо ми водиш пенсионер, второ ми водиш баща и син”. Но ни взе на работа, сега само синът ми работи там.

Разликата между сегашният футбол и този, който сте го играли вие?
Футболът се измени и стана много силов. Едно време както играехме 4, 2, 4 се създаваха много положения, защото си имаше ляво крило, дясно крило. Във футбола е малко като шахмата, в определени ситуации има схеми как да се отиграят. И понеже не бях карал школи като отидох в “Берое”, ме вкараха в релси. Например като играя крило трябва да стартирам навътре, а бека де ме следва. На времето имаше метач, те играят четирима защитници и отзад винаги подсигуряват и като избягаш той те засича. Беше много по-интересно.  А сега футбола се промени някак си, стана силов и няма толкова интересни положения. Даже някои отбори играят и без нападател. Статична игра, и това личи особено сега, на световното, където са изравнени силите и гледат само да се дебнат да се излъжат.

А парите, до каква степен определят сегашният футбол?
Те го определят и за туй вижте с нашия футбол какво става. Хората са го измислили, трябва да има стимул, обаче заради пари, сега гледай какви глупости стават. По наше време, ние си бяхме приятели. И с “Левски” и с други отбори. А сега са като на война, защото големи премии им обещават.

“Лудогорец” ли е най-добрият отбор?
Организационно погледнато са най-добре, аз година и половина работих при тях. Първо имат идеални условия, стадион, база за децата направиха. В сравнение с тях, ЦСКА са като сираци. Аз като бях треньор ме беше срам от родителите да взимаме такси, а нищо не им прилагаме.

Кой ще стане шампион на световното?
Следя мачовете и статистиката показва, че който почне добре свършва зле. Отборът на Холандия ми харесва, но незнам дали ще издържат играчите, въпреки че случайно се класираха. Мисля, че Бразилия може да стане първа, не че са домакини, но много слабо се представят – едва, едва и те се класираха. Коста Рика също, но не вярвам  да станат. Не може да се прогнозира. Германците са си германци.
Най-добрият футболист според теб?
Малко банално, но Меси той си е гений. Холандеца Робин и той.

А от българските?
В момента Бадема – Гъргоров и като човек и като футболист, просто вижда играта.
“Лудогорец” също има добри футболисти, ама те са чужденци.

А кой е най-добрият треньор?
Ивайло Петев, с който работих, Пламен Марков също. Те са грамотни хора. За да си треньор трябва да превъзхождаш футболистите по всяко едно отношение. Много от старите футболисти, да не цитирам имена, станаха треньори заради лаврите си. Той и по наше време не се тренираше кой знае колко. Едно време бяхме под общ знаменател, но сега като гледам положението е друго. Като бях с “Лудогорец” на подготовка и в Италия и Австрия им слагаха едни пулсимери и ги следят, а компютъра ти казва кога да намалиш темпото, кога да го вдигнеш, всичко се следи. Вече науката навлезе и във футбола.